Акценти в германската преса от 22 юни

Меркише Одерцайтунг отбелязва, че вече са отминали времената, в които американският министър на отбраната Ръмсфелд иронизираше Германия и Франция, наричайки ги “стара Европа”. Сега суперсилата е затънала дълбоко в иракското блато, а и в Афганистан положението се развива доста драматично. Което определено ограничава военните възможности на Вашингтон по отношение на Иран, чиято оспорвана ядрена програма от години е обект на премерването на силите в международен мащаб. Президентът Буш би предпочел по-твърд курс срещу режима в Техеран, но след трезвата преценка на положението възприе линията на Европейския съюз. Затова и при вчерашната среща на върха Ес-САЩ доминираха по-меките нотки. Но и би било преувеличено да се говори за възраждане на трансатлантическите връзки.

Брауншвайгер Цайтунг е на мнението, че кръстоносният поход на Джордж Буш е пропаднал, тъй като той го е провел против съюзниците си от Европа – не само против така наречената ос на злото. Неговата външна министърка Кондълиза Райс очевидно е успяла да убеди президента, че ако САЩ искат да решат проблемите си, трябва да прибягнат към дипломацията.

Ландсхутер Цайтунг пише, че евро-американското общество се вижда изправено срещу многобройни рискове и заплахи. Тези заплахи се проявяват и в резултат на енергийната оскъдица, на щетите върху околната среда и бедността в Третия свят. Следващ проблем са нарушенията на човешките права. Затова европейците и американците нямат друг избор, освен отново да поставят в центъра на вниманието Северноатлантическата харта и да разширят обсега на някои от главите. Трансатлантическото партньорство, което вече е преживяло няколко бедствия, трябва да се изведе на нов етап и да бъде съобразено с предизвикателствата на 21 век. Именно в това отношение на виенската конференция бяха постигнати редица предпоставки.

Следва становището на Мителбайрише Цайтунг – очевидно Европа и Америка отново се опират на едни и същи ценности. От гледна точка на факта, че правата на човека в Гуантанамо и в Абу Гариб бяха потъпкани от администрацията на Буш, се придава особено голямо значение на вчерашното решително намерение на Буш – да сложи край на лагера в Куба. Със затварянето на Гуантанамо вероятно в бъдеще легитимната борба срещу тероризма няма да се води с варварски методи така, както иначе я водят само тираните.

Бадише Цайтунг на свой ред констатира, че базата Гуантанамо се е превърнала в един вид воденичен камък за Буш – като символ на свръхреакцията след терористичните атаки от 11 септември. Именно в този лагер бяха погазени стойностите, които гарантират силата на демокрацията – човешкото достоинство и правото за свобода.

Ето сега какво пише Франкфуртер Нойе Пресе по последното развитие на събитията в Украйна, където се очертава нов формат на коалицията. Според изданието – от Юшченко и Тимошенко зависи да се съберат отново след провала на техния политически брак. Вероятно на базата на опита и двамата са помъдрели. Малко повече готовност за компромиси и реалистичност от страна на Тимошенко, която отново се готви за премиер, а при Юшченко – повече склонност към съобразяване с останалите политически сили няма да навредят в никакъв случай. За Украйна няма алтернатива извън движението напред към Запада.