Акценти в германския печат на 23 февруари

"Визбаденер курир" коментира насилието и изстъпленията в Белград, до които се стигна по време на масовите протести срещу независимо Косово:

Палежите и нападенията върху посолства в Белград са ужасни. Не по-малко ужасна, обаче, е и реакцията на сръбския министър-председател Кощуница, който след оргията на насилие похвали сръбската младеж за това, че обичала свободата. Всички признаци, не на последно място и късната намеса на полицията сочат, че правителството изглежда поощрява тълпата, за да отклони вниманието от пълния провал на сръбската политика спрямо Косово. С подобни акции тази страна, която след престъпленията по време на управлението на Милошевич и без друго изпадна в изолация, се превръща сега в международен парий.

По същата тема "Мюнхенер меркур" посочва:

17 февруари 2008 г. - денят, в който Косово прогласи независимостта си, няма да влезе в историята на Европа като един от щастливите й мигове. В рамките на Европа, на твърде проблематична международно-правна основа се създаде независима мюсюлманска държава, която е безкрайно бедна и която няма да може със собствени сили да се справи с проблемите си. Сметката за раждането на тази нова държава ще трябва да плати Европа. Насилието и изстъпленията в Белград, както и острият тон на Москва вече подсказват, че своеволният начин на действие на ООН ще се окаже съдбоносен и в Косово.

Относно военната офанзива на Турция срещу кюрдските бунтовници в Северен Ирак "Франкфуртер алгемайне цайтунг" изтъква:

Военна акция в Северен Ирак дава възможност на турския министър-председател Ердоган да демонстрира национално самочувствие и патриотизъм и същевременно да усмири военните. Автономният кюрдски регион в Северен Ирак, където цари относителна стабилност, е провокация за Турция. Но с военната акция и този път няма да се постигне най-важното. На Кюрдската работническа партия ПКК няма да й е нужно много време отново да запълни по всяка вероятност силно оределите си редици. Кюрдският проблем на Турция е фундаментален и той трябва да бъде решен с политически средства. Докато кюрдите в източно-анадолските села ежедневно се сблъскват с изписания с големи бели букви лозунг: "Щастлив съм, че съм турчин!" решение на проблема няма да има.

Излизащият във Фрайбург "Бадише цайтунг" посочва по същата тема:

С военна офанзива едва ли ще бъде спечелено много. Същевременно Турция поема голям политически риск. Защо? Възможни са два отговора. От една страна, демонстрирайки сила, Турция се опитва да принуди кюрдите в Северен Ирак към съдействие срещу ПКК. От друга страна, причината е може би вътрешно-политическа. Споровете около свободното носене на мюсюлманската забрадка силно отровиха отношенията между правителството и военните. Акцията срещу общия враг може да разведри напрежението помежду им.

Стратегически далновидно правителство не би се впуснало в подобна военна авантюра, пише "Дер нойе таг".

Министър-председателят Ердоган от месеци разиграва козът на национализма и по такъв начин се отдалечава не само от Европа, а и от САЩ. Нараства загрижеността, че турският премиер се подава на влиянието и на онези националистически сили, които от години воюват срещу кюрдския регион в Северен Ирак.