1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Акценти от германската преса на 1 юли

30 юни 2006

Водеща тема - приемането на реформата на федерацията

https://p.dw.com/p/AuAf

Както отбелязва “Майн ЕХо” – реформата няма да промени Германия като държава. Но вероятно републиката ще стане по-пъстра, по-многообразна и – естествено – по-различна, при положение, че всека от 16-те федерални провинции ще поеме по свой път – в рамките на един бавен, но необратим процес. Във всяка от тях ще бъдат установени различни правила – както по отношение на заплащането на държавните служители, така и в сферата на образованието, опазването на околната среда или продължителността на работното време на магазините. Което, все пак, не бива да води дотам конкуренцията да се превърне в състезание на най-неподходящите и евтини решения.

“Кобургер Тагеблат” пише, че ако се окаже вярна преценката, че в бъдеще вместо 60 само 30 процента от законите ще имат нужда и от одобрение в Бундесрата /представителството на федералните провинции/, реформаторите действително са предприели правилна стъпка. Но и не бива да се очаква твърде много: по отношение на важните данъчни закони провинциите запазват правото си на вето.

Според “Килер Нахрихтен” големият плюс от реформата е в ускорението на законодателната процедура. Положително е и това, че в бъдеще ще цари повече яснота в отношенията между съюза и провинциите. Но като цяло кой знае какви поводи за аплодисменти няма – тъй като наред с необходимите промени Бундестагът допусна грешка, оставяйки сферите на образованието и на опазването на околната среда изцяло в ръцете на провинциите. Сериозна конструктивна грешка е и това, че не бе включена нова организацията на финансовите отношения. Известно утешение има в твърдението, че този въпрос предстои да бъде уреден по-нататък. Но това не предвещава нищо добро.

“Меркише Алгемайне” изразява мнението, че от гледна точка на значимостта на новото разпределение на компетенциите между съюза и провинциите заключителните дебати представляваха всичко друго освен звезден час за Парламента. Те се сведоха до уморено задължително упражнение. От съдържателна гледна точка споровете по компетенциите по образователната политика надделяха над ядрото на реформата, а именно – намаляването на броя на законите, изискващи одобрението и на Бундесрата. Злоупотребата с Бундесрата като блокиращ инструмент за партийно политически цели коства немалко доверие. Докато всъщност самите партии би трябвало да имат интерес работата по възстановяването му сега да се окаже успешна.

“Фракфуртер Алгемайне Цайтунг” цитира думите на преседателя на социалдемократическата фракция Петер Щрук – според когото без тази реформа съюзът не би бил дееспособен. Щрук знае за какво говори – изтъква изданието, пояснявайки, че по време на този мандат федералното правителство с предостатъчно мнозинство всъщност не знае накъде да насочи енергията си, като се има предвид, че в миналото често е било по-различно, както би станало и в бъдеще – ако консерваторите и социалдемократите не използуват коалицията си за това да изчистят поне част от политическите си възможности за блокада.

И накрая – позицията на “Тюрингер Алгемайне”: Повечето граждани само свиват рамене. Тъй като в крайна сметка реформата на федерацията, така наречената майка на всички реформи, служи на първо място на политиците. Отстранени бяха някои пречки, които до момента съюзът и провинциите взаимно си поставяха на пътя. Правото на Бундесрата да се произнася по около 60 процента от законите, се намалява почти наполовина. Благодарението на което дрязгите между двете парламентарни камари ще намалеят значително, като се има предвид как в посредническата комисия до момента проектозаконите претърпяваха толкова изменения, че накрая не биха могли да бъдат разпознати. Като за този краен резултат всъщност никой не бе отговорен. Ако ставаше дума само за този елемент, реформата трябваше да бъде извършена още преди години. И до днес, обаче, остава оспорвана насрещната отстъпка за провинциите.