Акценти от германската преса на 11 август

...която в рамките на 24 часа принуди емисионните банки в еврозоната и в Съединените щати да предприемат интервенции на пазара. Европейската централна банка предостави на разположение още 61 млрд евро, американската банка Фед обяви нови ликвидни добавки. И японската централна банка подкрепи пазар с 6 млрд евро допълнително. Банковата интервенция бе предизвикана от кризата с недвижимите имоти в Съединените щати, където мнозина собственици не са в състояние да изплащат кредитите си. Ето и с какви коментари по този повод излизат днешните издания в Германия:

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг дава следното обяснение: понеже банките и големите вложители инвестират в подобни заеми с продължителен период на изплащане и на паричния пазар се взимат кредити, които се налага да се удължават ежемесечно, кризата на американския пазар на недвижими имоти се превърна и в криза на финансовите пазари. Покрай срива на американския кредитен пазар сега раздалите заемите могат да избират само между чумата и холерата. Те биха могли или да продадат ценните книги на минимална цена и да понесат загубите, или пък да вземат нови месечни кредити в очакване на подобрение. Сега, обаче, банките и големите вложители са толкова разколебани, че трупат парите, които в нормалните пазарни времена биха дали във вид на краткосрочни заеми. Там, където се губи доверието, вече няма никакви кредити, тъй като се създава заплаха за ликвидността. Еслингер Цайтунг изразява съмнения, пишейки, че дали парите, които сега се помпят на пазара от емисионните банки ще помогнат действително за потушаване на избухналите пламъци, ни би могъл да каже никой засега. Желаният ефект за успокояване на финансовите пазари за момента не е постигнат. Точно обратното – те изглеждат още по-несигурни след масивната намеса на емисионните банки. Международните борсови пазари реагираха и вчера със значителни загуби, независимо, че добрата икономическа ситуация не се е променила. Продължавам със становището на Франкфуртер Рундшау: сривът е свидетелство за фатални пропуски във финансовия контрол. Те се проявяват не само при лекомисленото раздаване на ипотеки в Съединените щати. Много по-тревожното е, че системата като цяло очевидно е излязла от контрол. И също толкова очевидно либерализацията и дерегулацията на финансовите пазари са стигнали твърде далеч. Държавните и наднационалните институции биха направили най-добре да затегнат режима. Което би ограничило възможностите за сделки на финансистите. Но тази цена би била значително по-ниска от гледна точка на обществените разходи, които биха възникнали при една истинска икономическа криза.

Европейската централна банка се стреми да успокои пазарите с възлизащите на милиарди финансови инжекции за банките. Само че паричният трансфер на централната институция потвърждава опасенията, че положението е по-сериозно, отколкото се смята. На борсите цари тревога, заплахата от пожар е реална. Мнозина вложители искат да се отърват от риска. Чрез защитните си мерки централните банки от Европа, САЩ и Япония се стремят всячески да предотвратят избухването на международна банкова криза. След срива на цените на недвижимите имоти в Съединените щати паричните институции имат регистрирани множество кредити, които не се очертава да бъдат платени. Съществува заплахата от глобална кредитна криза, която би могла да извади световната икономика от равновесие. И накрая – позицията на Реклингхойзер Цайтунг за борсовите турбуленции – спуканият балон на изключително несолидно финансираните американски недвижими имоти показва и, че някои банкови институции работят на принципа на игралните заведения. Ако разумът успее да се върне в тази сфера, ще може да се смята, че кризата е била за добро.