Акценти от германската преса на 12 февруари

Както преценява Зюддойче Цайтунг – Русия претендира отново за място на първия ред, за което разполага със сериозни аргументи – ядрения си потенциал, големината си и богатствата от нефт и газ. САЩ предоставят друг аргумент – чрез катастрофалната си авантюра в Ирак. Отслабналото на тази база доверие на Запада дава на Путин шанса да се присъедини към мощния глас на увеличаващите се по брой държави и народи, изпитващи съмнения в мъдростта на западните политици. Руският президент сложи картите си на масата. И сега Европа и Америка знаят къде се поставя Русия сама. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише: За направляваната демокрация на Владимир Путин стремежът към властта е не по-малко разпространен, отколкото потребността от сътрудничество. От гледна точка на цялостното развитие през последните години той вероятно дори е по-голям в момента – като сигнал от Кремъл, че Русия отново е тук. Една от причините за тона на Путин, за подхода му в Мюнхен и за това “възвръщане” на Русия е очевидна: става дума за петролна сила, възвърнала самочувствието си. Към това се прибавя съзнението, че Америка и нейните европейски съюзници искат да имат Русия на свой страна при регулирането на конфликтите, както и правилната преценка, че в момента правителството на Буш се намира във всякаква друга, освен в комфортна ситуация. Както посочва Щутгартер Цайтунг – след речта на Путин, с която той, най-малкото в реторичен план, остави зад себе си немалко пепелища, ще се види дали руският президент ще може да се върне към тон, допускащ сътрудничеството. Със сигурност той би се успокоил до голяма степен ако САЩ приберат обратно в чекмеджето безмислените си планове за установяването на противоракетна система по границите на Русия. Бившата суперсила и без това се чувства провокирана от разширяването на военния съюз и върху Източна Европа. Поредна надпревара в ядреното въоръжаване, каквато прогнозира Путин, не биха могли да си позволят нито натовските държави, нито Русия – в прекия смисъл на думата.

Как да се постъпи с несполучливия ход на Путин в Мюнхен? – пита Вестдойче Цайтунг. Омаловажаването му, което се опитват да направят някои европейци, би било точно толкова погрешно, колкото и отровната вербална ответна атака. От гледна точка на световните проблеми е важно Русия да остане благоразумна и да сътрудничи при търсенето на решения. Следващият пробен камък се очертава в края на февруари при изтичането на дадения от ООН 60-дневен срок на Иран за отказ от неговата ядрена програма. Вероятно Русия отсега се готви да възрази срещу следващата резолюция на Съвета за сигурност. Жалко. Визбаденер Курир изтъква, че със словото си Путин изразително е напомнил на САЩ и НАТО за статута на Русия като велика сила, и би било както безотговорно, така и всъщност невъзможно това да бъде игнорирано от Запада. Москва може да не разполага с много възможности за осъществяването на активна световна политика, но силите й за реагиране и блокиране са значителни. Никакви санкции спрямо Иран, никакво решение за Косово, никакъв фронт срещу Северна Корея не би могло да има без руското участие и съгласие в Съвета за сигурност. Никой не би се осмелил да тръгне да обуздава президента от Москва – пише Хайлбронер Щиме, изтъквайки, че зависимостта от енергийния доставчик номер едно е твърде голяма – от една страна, а от друга – Западът не е единен. Американският министър на отбраната Гейтс направи добре, че не наля допълнително масло в огъня. Той си дава сметка, че именно неговата администрация осигури на Путин базата за този подход. Това е поуката от мюнхенската изява: Вашингтон трябва да преосмисли нещата и да промени курса си из основи, в противен случай към Путин ще се присъединят съвсем не само тези критици на САЩ, към които до момента никой не се отнасяше сериозни. При което съюзът като цяло ще попадне под натиск. И накрая – коментарът на бонския Генерал Анцайгер за мюнхенската конференция. Тезата на изданието е, че глобализацията, религиозните конфликти и международният тероризъм са променили света до такава степен, че дори и последният отбранителен съюз трябва да се замисли. Става дума за всеобхватната сигурност, включваща и други световни региони. Сигурността за определени региони отдавна се е сдобила със значение за световния мир. Нима все още някой вярва, че радикалният ислямизъм би могъл да бъде премахнат без разрешаването на близкоизточния конфликт?