Акценти от германската преса на 12 юли

Триполи ще промени присъдата – е убеждението на изданието от Люнебург. Тъй като интересът на Кадафи от успокояването на нещата е твърде значителен. Неговата трансформация от терористичен кръстник за Европа в пръв пазител на границите допринася за международната му репутация. Жизненоважно за неговия режим е санкциите да бъдат отменени. Само по този начин Кадафи би могъл чрез приходите от петрола да редуцира социалното напрежение в своята страна, в която за 30 години броят на населението е нараснал двойно. Неговата поука от свалянето на Саддам Хюсеин гласи: Западът приема само тираните, готови за сътрудничество. А толерантността на западните държави расте, когато този тиранин държи бежанците надалеч от границите им, като същевременно пълни рафинериите им с все по-ценния петрол.

По повод вчерашния коментар на германския външен министър Щайнмайер след обявяването на решението на либийския съд, Франкфуртер Рундшау пише: Грижа, съпричастие, надежда – но нещо липсва в думите на министъра, и това е възмущението. Франк-Валтер Щайнмайер съзнателно прояви сдържаност при потвърждаването на смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар от върховния либийски съд. И от страна на Европейския съюз тонът е по-скоро умерен. Като причините за това не е трудно да се установят: в крайна сметка съдбата на шестимата няма да бъде решена от съдия, колкото и да е високопоставен той. Решението ще бъде взето от лидера Муамар Кадафи. Ще трябват пари. Но очевидно не това е решаващото – защото деспотите от Магреба не се различават всъщност от германските локомотивни машинисти /които в момента стачкуват/ - те искат признание.

Обвиненията – абсурдни, процесът – фарс, признанията – под натиск. – резюмира Хамбургур Абендблат. Малките пациенти са жертви на катастрофалните хигиенни условия в болниците. При това в богатата на петрол Либия. Но като политически жертвен агнец осъдените са добре дошли за държавния ръководител Кадафи. Това е един вид взимане на заложници. Ловко скроената сделка – пари срещу помилване – ще даде възможност на деспота да запази реномето си във вътрешнополитически план – като баща на нацията, който се грижи за следващите поколения. Каква гротеска!

Водеща тема за днешната германска преса е освобождаването от заложничество в Ирак на 62-годишната Ханелоре Краузе, чийто син, обаче, остава в ръцете на похитителите. Кьолнише Рундшау изтъква, че няма нужда от твърде много въображение, за да се очертаят обстоятелствата, довели до освобождаването. Федералното правителство не изпълни отправените политически искания – то и не би могло да го направи. Държава, чиито действия се определят от заплахите на маскирани, се предава. Освен това куп неща говорят в полза на това, че в действителност изобщо не става дума за въпроси като “особождаването на Афганистан” – както се кълняха във видеопосланията си похитителите, а за безогледно печалбарство. Търговията с хора и сделките със заложници са важен източник на доходи в днешен Ирак. Остава да се надяваме, че скоро ще бъде освободен и вторият задържан. Но – остават опасенията, че това съвсем не е последното отвличане.

Според Еслингер Цайтунг положението за сина Краузе е по-критично откогато и да било. Дали похитителите са освободили майка му само за да придадат особено перфиден допълнителен натиск за своите изисквания? Дали става дума за политическа групировка или за престъпници, които се стремят само към максимално висок размер на откупа? Много въпроси са открити, затова и кризисният щаб в Берлин трябва да продължи да работи задкулисно. Всичко друго би могло да застраши допълнително живота на втория заложник.