Акценти от германската преса на 15 декември

Според Нюрнбергер Цайтунг силните думи на Ангела Меркел пред Бундестага са прозвучали малко като пронизително изсвирване в мрака. Канцлерката си е набелязала твърде много задачи за идващата година, в която Германия ще поеме както председателството на Европейския съюз, така и ръководството на Г-8 – групата на седемте най-големи индустриални държави и Русия. Двойното председателство ще се превърне в национално дело – заяви правителствената ръководителка. Едно е сигурно: с декларацията си Меркел отвръща на очакванията на партньорите от Европейския съюз. При това даже твърде много, имайки предвид, че председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурао Барозу тъкмо предупреди да не се отправят прекалено големи очаквания. У европейците не бива да се събужда усещането, че по време на германското председателство ще може да се намери решение за всеки проблем.

По същия повод Швебише Цайтунг отбелязва, че от Ангела Меркел ще се очаква да съживи замрялия процес по бъдещото устройство на Европа, т.е. по утвърждаването на конституцията, при което, обаче, не трябва да бъдат увредени националните чувствителности. Меркел ще трябва да придвижи напред съкращаването на прекомерната бюрокрация без при това да накърнява социалното. А и ще й се наложи да се ангажира с един особено сложен въпрос – предопределянето на границите на европейския процес на разширяване. Шпагат, който предвещава да създаде сериозни главоболия. На Меркел й предстоят напрегнати месеци, ако не би желала да разочарова. Проектът на Меркел е за Европа на гражданите, а не Европа на елитите.

Ханделсблат прогнозира, че разширяването на ЕС към Балканите и източна Европа ще бъде забавено, най-малкото вербално. Спорът около Турция засега се отлага, след постигането на съмнителни компромиси. А на планираната европейска конституция очевидно отново ще й се наложи да почака. Нищо чудно, че всички отправят погледите си към Ангела Меркел. От федералната канцлерка зависи дали Европа ще получи нов импулс. Въпросът се свежда само до това откъде би могъл да дойде този тласък. Тъй като от една страна ръцете на Меркел са вързани от управляващата Германия голяма коалиция – тя определено не би могла да действа толкова свободно, колкото Хелмут Кол. От друга страна при редица важни въпроси канцлерката сама си слага спирачки. И Мителбайрише Цайтунг засяга европейската проблематика, съобщавайки за началото на брюкселската среща, по време на която участващите държавни и правителствени ръководители ще имат да се занимават с мъчителни въпроси. До каква дълбочина трябва да стигне интеграцията на общността, която скоро ще наброява 27 държави, кой още би могъл да се присъедини към Европейския клуб и какво ще се случи с конституцията – не е ясно.

Френкишер Таг изтъква, че въпросът с Турция и въпросът с конституцията са в същността си свързани. Като и в двата случая изкристализира следният въпрос: Каква трябва да бъде Европа? Докъде трябва да стигне разширяването, кога институциите и не на последно място европейските граждани ще се окажат претоварени? Едната позиция гласи – ние трябва да задълбочим Европа, процесът на обединените трябва да функционира най-напред във вътрешен план, за да бъде съюзът зрял и готов за приемането на нови членове. Другата страна пък изразява съображения срещу всяко задълбочаване. Тя предпочита предимствата на голямата зона за свободна търговия, но отхвърля всяко следващо ограничение на националните привилегии в полза на европейските институции.