Акценти от германската преса на 16 януари

Ханделсблат се спира на различията между Берлин и Вашингтон по основни външнополитически въпроси като отбелязва, че федералното правителство изрично се е насочило към целта да включи Сирия в близкоизточния диалог. Освен това намеренията на кабинета в Берлин са за постепенното изостряне на санкциите в спора по иранската ядрена програма. Сега, обаче, става ясно, че Съединените щати излизат далеч извън договорените в рамките на ООН санкции. И че те със своите заплахи спрямо Иран и Сирия отново възбуждат дебатите по необходимостта от промяна на старите режими. Със сигурност съществуват добри основания за критичното вглеждане под лупа на иранското влияние спрямо Ирак. Дестабилизираната държава между Тигър и Ефрат вече се е превърнала в играчка на регионалните сили. Но заплахите няма да имат никакъв смисъл, ако са само израз на съзнателна маневра, предизвикана от обстоятелството, че стратегията на Буш за освобождението на Ирак се е провалила.

Тагесцайтунг анализира отношенията между САЩ и Иран, изтъквайки, че извършеният от американски войници миналия четвъртък щурм на иранското представителство в северноиракския град Ербил отново е изострило напрежението между двете държави. А и е индикация за това, че Вашингтон ни най-малко не се е отказал от опитите си да налага със сила интересите си в Близкия Изток. Точно обратното: увеличаването на американския контингент в Ирак и агресивният тон по отношение на Иран и Сирия свидетелстват за решителността на Вашингтон да продължи по своя гибелен път. И Визбаденер Курир се спира на ситуацията в Ирак, като подчертава, че омразата и насилието между шиитите и сунитите нямат граници. И вече никой не се опитва сериозно да оспорва факта, че става дума единствено и само за отмъщение. При това никой в момента няма ясна представа как страната би могла да се измъкне от дяволския кръговрат, в който е попаднала. Борбата между двете народностни групи за властта води Ирак все по-нататък в задънената улица. Спешно необходимото възстановяване на страната, което единствено би могло да даде смислена перспектива на местните хора, а точно срещу тази перспектива продължава водената от САЩ война.

Продължавам с анализите, посветени на процесите в Християнсоциалния съюз, разтърсван от вътрешнопартийни проблеми. Становището на Нордбайришер Курир е, че политическа Бавария се тресе, ХСС се демонтира сам, министър-председателят Едмунд Щойбер е ударен тежко. Само за една нощ привидно твърдата като скала партия се е трансформирала в потъващ кораб. Капитанът би искал да продължи същия курс, но част от групата е против. И оттам нататък – чрез компромиси се предприемат опитите за успокояване на съпротивяващите се. Но краят на ерата Щойбер е обевиден. Берлинският Тагесшпигел отбелязва, че с реалното начало на залеза на Християнсоциалния съюз ще се застрашат и позициите на ХДС, респективно – ще бъде застрашена властовата база на Ангела Меркел. В края на тези процеси се съзират и промени на водещите линии в цялостния партийно-политически пейзаж в Германия. Осттюрингер Цайтунг изтъква, че това, което сега се разиграва в Мюнхен, е трудно обозримо. Никой не би могъл да си позволи открито да уязви краля, но пък колкото по-дълго продължава театърът, толкова повече ще се дискредитира не само партийният водач, но и неговите потенциални наследници. Според Любекер Нахрихтен е забележително да се наблюдава до каква степен непрофесионално се държат хората, смятащи се за непогрешими. И как се оказват в един момент изоставени от всички свои добри съветници тогава, когато действително се оказват в нужда. Именно тогава се усеща отсъствието на дистанция спрямо самия себе си, както и по отношение на надеждните партньори, несмущаващи се от неудобните истини. Това, разбира се, се отнася съвсем несамо за германските политици. Едмунд Щойбер очевидно възнамерява да продължи да се бори – за властта си, за поста си, междувременно – и за своето достоинство. Само че няма шансовете да спечели нито една от тези битки – просто отдавна е пропуснал съответните шансове. Бедният стар лъв.