Акценти от германската преса на 18 януари

По повод словото на Ангела Меркел като председателстваща Европейския съюз пред евродепутатите Франкфуртер Рундшау излиза с мнението, че пътят, по който тя възнамерява да тръгне, е убедителен. Решението за бъдещето на конституционния договор от страната на съответните национални правителства първоначално без участието на обществеността е правилно. И има основания за оказването на натиск, при положение, че Меркел определя Европейския съюз без осъществяването на конституционните реформи като недееспособен. Но ако съществува път за постигането на напредък при реформите на Общността, то след речта на Меркел остана напълно неясно как би трябвало да изглежда окончателният резултат. Преработването на конституционния договор без въвеждането на същностни промени в него, напомня твърде много за старата пословица от времената на ГДР – да се изпревари Запада, без да се стига. Отново във връзка със словото на канцлерката в Страсбург Остзее Цайтунг от Рощок изтъква, че големите думи хпред като цяло предимно убедените европейци не биха били достатъчни. Идеята Европа е потънала в тежка криза на доверието. Твърде много хора възприемат общността като нещо далечно за гражданите, бюрократично, доминантно, недемократично. И дотогава, докато Брюксел не обвърже по-силно в социален план процеса на глобализацията и извършва дейността си “на тъмно” по време на министерските конференции и по пътищата на тайната дипломация, хората ще запазят недоверието си. Конституцията трябва да бъде преработена спешно – под критичното направление от страна на Европейския парламент и с благословията на колкото може повече всенародни допитвания. И защо този път не и в Германия?

Ето и какво пишат в днешните си броеве германските вестници за колизиите в Християнсоциалния съюз, чието ръководство засега реши да остави председателя Щойбер на поста – до следващия партиен форум през есента. Нордбайришер Курир подчертава, че промяната на върха се подготвя – макар и за момента да е отложена чрез дипломатически декларации. Новата компромисна линия, върху която изглежда са се заклели всички, е ясна: Щойбер ще остане до края на мандата си на всички заемани от него постове. Но нито минута повече. Но все пак последната дума има партийният форум. И именно към него ще се насочи Щойбер интензивно с надеждата да преобърне листа в последната минута.

Според Райн-Некар Цайтунг политическият край на Щойбер е настъпил. Ако той остане на поста си и след партийния форум, планиран за есента, то това би бил своеобразен макиавелистки рекорд. Но в никакъв случай не би могъл да се задържи на върха и до изборите за Ландтаг през 2008-ма година. Щойбер се свлича – и партията с него. Майн Ехо е на мнението, че Щойбер би бил в състояние да разреши кризата с едно движение, ако се откаже да се кандидатира за пореден път през 2008-ма година. При което би разполагал с множество възможности да окаже влияние върху избора на своя наследник на поста. Би било мъдро от негова страна да използва следващите седмици за тази цел. След всичко, обаче, което се чу през последните два дни по време на сбирката на партийното ръководство, Щойбер очевидно би искал да научи всичко още веднъж и разчита да бъде номиниран на предстоящия през есента партиен форум. Подчертаното от партийната върхушка по време на дискусиите е факт – от Щойбер зависи какво ще стане с ХСС. Но – времето, с което той разполага, изтича.