Акценти от германската преса на 22 януари

Според Лайпцигер Фолксцайтунг напрежението около президентските избори в САЩ през 2008-ма година ще бъде в много по-малка степен свързано с въпроса дали Америка е готова да бъде управлявана от жена, а повече – дали американските избиратели са готови отново за представител на клана Клинтън. Сега американските избиратели ще се окажат изправени и пред възможността да изпратят в Белия дом президентски дует. Тъй като въпреки демонстрираната сдържаност изглежда невъобразимо Бил Клинтън да се примири с ролята на обикновен съпруг. Меркише Одерцайтунг прогнозира, че в очакваната битка за президентския пост в САЩ неизбежно се стигне и до обсъждането на теми, които съставляват слабостта на Хилари Клинтън. Страстната първоначално привърженичка на войната в Ирак се превърна в нейна яростна противничка след проявата на провала. В отпора си срещу изискваното от Буш увеличение на американския контингент в Ирак тя се намира на един много опасен терен. Американците не харесват политиците, които отказват солидарност на войниците на бойното поле. Триришер Фолксфройнд е на мнението, че Хилари Клинтън представлява политиката на центъра, на надпартийното сътрудничество и също така – на разбирателството със съюзниците в чужбина, а всичко това са фактори, които накрая могат да доведат до пробив. Бадишес Тагблат изтъква, че тя е безразлична на малцина американци. Което определено изостря вниманието към нея и в крайна сметка би могло да подпомогне победата й, но само при положение, че след 8 години Джордж Буш повечето американци дадат доверието си на една далеч по-интегративна фигур, която би могла да обедини разцепената по много въпроси страна. Само ако Хилари Клинтън успее да убеди сънародниците си в тези свои способности, би могла да има реалистичен шанс. Във всеки случай на американците им предстои една от най-интересните предизборни битки от последните десетилетия. Щутгартер Цайтунг посочва, че младият черен сенатор Барак Обама и също толкова младоликият демократ от южните щати Джон Едуардс /кандидат за вицепрезидент от 2004-та година/ предлагат лични алтернативи. Като те съвсем не са единствените от тежката артилерия на демократите. Със сигурност за момента Хилари Клинтън все още е на първо място. Тя е събрала най-много средство и е най-добре позната. Но всичко останало може да се превърне в очите на американците както в предимства, така и в недостатъци: нейният пол, нейният опит като съпруга на един от най-поляризираните президенти, нейният либерален и рационален имидж. Никога преди надпреварата за президентския пост не е траяла толкова дълго. Всеки ден във времето до ноември 2008-ма година може да доведе до политически развития и обрати, които да ликвидират шансовете на един или друг от кандидатите. Ето и какво пише Ханделсблат: това, че на Хилари Клинтън й се наложи още отсега да заяви амбициите си за президентския пост и да основе инициативен комитет, се дължи на Барак Обама. Младият сенатор от Илинойс я принуди към това с обявяването на кандидатурата си преди седмица. И за да не се превърне първата фаза от предизборната кампания в шоу единствено и само на Обама, трябваше да последва и съответната реакция от страна на Хилари Клинтън. По този начин тя се стреми да овладее раздухваната от седмици еуфория и да обсеби трайно вестникарските заглавия. И би било крайно изненадващо, ако и двата не обявят в най-скоро време окончателно кандидатурите си.

На финала на прегледа на печата – цитат от бонския Генерал Анцайгер във връзка с развитието на руско-германските отношения: Според изданието – било шик да се атакува Москва като ненадеждна по повод енергийните доставки. Трябва да се отчита, обаче, и съвиновността на Беларус, както и факта, че в продължение на повече от три десетилетия Германия няма никакви проблеми с доставките на нефт и газ от изток.