Акценти от германската преса на 26 януари

По повод парижката конференция за Ливан Франкфуртер Алгемайне Цайтунг отбелязва, че страната винаги е била жертва на близкоизточните кризи. Нерешеният конфликт между Израел и палестинците неколкократно засегна и Ливан. Неговата бъдеща съдба ще зависи и от това дали израелците и палестинците отново ще поведат разговори. По време на Световния икономически форум в Давос се състоя среща на палестинския президент Махмуд Абас и на израелската външна министърка Ципи Ливни. Пред федералната канцлерка Ангела Меркел /отново в Давос/ Абас каза, че разчита на европейците за даването на нов тласък за мирния процес. Но в крайна сметка си е работа на засегнатите в съответния регион – в Ливан или в Палестина – да уредят конфликтите си. Международната общност не би могла да им осигури нещо повече от подпомагане. По същата тема Ландесцайтунг Люнебург цитира информацията от парижката донорска конференция като посочва, че щетите от ужасяващото поражение са изключително високи: провалилият се военен поход на Израел в Ливан ще струва 7,4 млрд долара на международната общност. Тъй като стойността на възстановителните работи ще се плаща не от израелските стратези, които атакуват Хизбула и искат да отправят предупреждения към Техеран, а успяха само да разтърсят крехкия ливански модел. Доста съмнително е дали ще се окаже възможно стабилизирането с пари на намиращата се на ръба на гражданската война държава. Много по-голям шанс се крие в тайните преговори между Израел и Сирия. Ако двете големи сили успеят да съгласуват интересите си, докараният почти до пропастта Ливан ще може да си поеме дъх. При което единствено Иран ще остане като действително предизвикващ тревоги фактор.

Във връзка с намеренията за осъществяването на здравна реформа в Германия “Ди Цайт” изтъква, че не бива да се допуска при промените системата на здравеопазването да се провали заради въпроса с финансирането. В крайна сметка политиците действат до голяма степен на базата на едни и същи разбирания. Здравна система, финансирана предимно чрез вноски от заплатите, би навредила на пазара на труда и влиза в противоречие с демографското развитие. По отношение на показателите за движението на конюнктурата в Германия Ханделсблат посочва, че два от основните индикатори, свързани с климата на потреблението, са се влошили през януари, респективно – предсказват едно слабо първо тримесечие. Но това не бива да представлява основание за разочарование или дори за загриженост – че това ще е краят на икономическия подем. Тъй като не би могло да се смята, че предприятията и потребителите биха приели напълно невъзмутимо най-голямото данъчно увеличение в германската история. По същия повод Пфорцхаймер Цайтунг подчертава, че прогнозите за развитието на конюнктурата си остават позитивни. Но дали това ще се задържи по-дълго време? Ако се има предвид, например, че в състоянието на световната икономика могат да настъпят промени, които не биха били в полза на Германия? В този случай ще е доста по-трудно да се реагира, отколкото при увеличението на ДДС. Тъй като на политиците все още не им се е отдало да постигнат действително правилните рамкови условия за гъвкав пазар и по-малко бюрокрация.