Акценти от германската преса на 28 септември

По данни на Федералната агенция по заетостта в Нюрнберг през септември броят на безработните в Германия е спаднал осезаемо – общо без работа в момента са 3 и половина милиона души, което е най-ниското равнище от 12 години насам. Спадът спрямо август е със 162 хиляди, а причините се откриват в обичайното есенно оживление и доброто конюнктурно развитие. Но – както пише Нойе Вестфелише – правителството и парламентът в никакъв случай не бива да смятат, че сегашното развитие ще се задържи без предприемането и на следващи действия. И най-вече трябва да се положат усилия за допълнителното образование и квалифициране на тези, които подемът до момента отминава. Това е въпрос не само на справедливост, но и на предвидлива разумност. Още отсега може да се усети, че на базата на демографското развитие на пазара вече няма толкова специалисти, от колкото има нужда икономиката. Политиците трябва да се погрижат и за това всеки, който има работа и то на пълен работен ден, да може да живее добре от заплатата си. И Бадишес Тагблат се обръща към политиците, изтъквайки, че ако те сега изразяват задоволство от данните и дори говорят за сензационни успехи, то очевидно се разминават с действителността. Сензационният успех произтича от бума в откриването на повече работни места в сектора на най-ниското заплащане и така наречените мини-работни места, от които също не би могло да се забогатее. Със сигурност реформите, или по-скоро реформичките на берлинското федерално правителство са допринесли за установяването на по-добър икономически климат. Но в крайна сметка предвидливите, готови да инвестират предприемачи и прилежните мотивирани работници са тези, на които се дължи опиращият се предимно на износа подем.

С поредното предупреждение излиза и Ханделсблат, твърдейки, че конюнктурният хоризонт междувременно е изпълнен със значителен потенциал от опасности. Все още никой не би могъл да прецени достоверно какви ще се последствията върху реалната икономика в дългосрочен план от вълненията, предизвикани от кризата с недвижимите имоти в Съединените щати. Все пак ясно е следното: слабият долар, рестриктивната кредитна политика спрямо инвеститорите и по-голямата като цяло планова сигурност представляват комбинация от рискови фактори, които биха могли осезаемо да застрашат ориентираната към износа германска индустрия. Още не се е стигнало дотам, и дори съществува шансът подемът да се задържи още известно време. Но проблемът е в това, че обичайно пазарът на труда реагира със закъснение на подобни обрати.

Продължавам с международните коментари в днешната германска преса, в центъра на които отново е Бирма. Щутгартер Цайтунг пише следното: Там, на улиците, протестите не започнаха с желанието за край на военната диктатура. Най-вероятната причина е нуждата, подтикнала хората да демонстрират. Междувременно ситуацията се сдоби със самостоятелност и е неясно дали демонстрантите изобщо имат една единна цел. А цел на световната общност не би трябвало да бъде единствено слагането на край на военния режим. Това дори вече не е и междинна стъпка. В Бирма живеят над 100 различни етноси и опасността, че след края на гнета ще пламнат вътрешни борби, е голяма. Ето и позицията на Тагесцайтунг: На предстоящия си 17 конгрес най-голямата управляваща партия в света /китайската/ би желала да представи определен модерен блясък в западен стил, визирайки олимпийските игри през 2008-ма година, към чийто бойкот още отсега призовават някои от правозащитните организации. Европейският съюз би трябвало да използва тази ситуация много по-енергично и да подтикне Китай към предприемането на обвързващи мерки срещу бирманската хунта. Но както в Брюксел, така и в Берлин не се и чува за нищо друго освен необвързващо, докато в Рангун звучат изстрели.