Акценти от германската преса на 5 февруари

Остзее Цайтунг цитира думите на Меркел – че настоящият момент изглежда подходящ за съживяването на близкоизточния мирен процес. Което значи – времето е зряло, тя ще го използва. Силни думи в началото на един дълъг път, по който федералната канцлерка поема. Но е необходимо той да бъде изминат. Меркел определи съживяването на близкоизточния мирен процес като акцент в германското председателство на ЕС. За да отговори на изискванията при изпълнението на тази задача германската канцлерка би трябвало да бъде силна колкото Херакъл и търпелива като Сизиф, който постоянно тика камъка към върха. Такъв е и мирният процес в Близкия изток – безкрайна поредица от усилия.

И бонският Генерал Анцайгер подчертава, че според мнозина моментът за съживяването на мирния процес е подходящ. Но в същото време палестинските автономни области са в пламъци. В опита си да помогнат за решението на конфликта между Израел и палестинците международните актьори биха могли да асистират толкова добре, колкото искат. Но само двамата съседи биха могли да разсекат Гордиевия възел. От гледна точка на ситуацията изразяваният напоследък оптимизъм не е особено обоснован.

Кьолнише Рундшау посочва: Хосни Мубарак, който е президент на Египет от 25 години и е един от най-опитните политици в детайлите на близкоизточната дипломация, формулира перфектно изгледите за успокояване на напрежението между Израел и палестинците, в Ирак и в Ливан: близкоизточният конфликт има своя собствена времева ос. И не става дума за месец или година. С други думи: при всички почетни и необходими усилия на председателстващата ЕС Ангела Меркел към момента дипломатическите инициативи са обречени на провал. Мюнхенският Абендцайтунг изтъква, че в световната история са ставали и чудеса, но за момента Меркел не може да направи нищо повече, освен да вдъхне надежда по отношение на решението на близкоизточния конфликт. Наистина – тя печели от доброто име на Германия в региона, който се дължи на съпротивата на нейния предшественик срещу иракската война. Но тя не излиза с големи нови идеи. Тя залага на малките стъпки, което не вреди, но и не помага. Меркел помага усилия да не допусне грешка. Както изглежда – амбицията й не стига за повече. А за някого, който някога е имал големи мечти, това не е достатъчно.

Берлинер Цайтунг се спира на проблема Косово, като отбелязва, че сръбското ръководство се е барикадирало – отхвърляйки предложението на представителя на ООН Марти Ахтисаари за решение на косовския въпрос. Първоначално бе казано, че ще се прекратят дипломатическите отношения с всички държави, които признаят Косово. А сега се говори само за отзоваването на посланици. Което показва, че и в Белград си дават сметка до какви щети може да доведе тази нова самоизолация: никой друг освен самата Сърбия. От тази гледна точка остава само още малко до разбирането, че Милошевич е проиграл Косово, че регионът е изгубен безвъзвратно. Сръбското ръководство трябва, обаче, да направи окончателния избор между упоритото придържане към митологизираното минало и пътя, който би отворил на Сърбия бъдещето в Европа. Трети път няма.

В днешните си броеве германските вестници продължават да се занимават и с проблемите по опазването на климата. Берлинер Моргенпост пита – дали наистина сме готови да допринесем за ефективното намаляване на убийствените за климата вредни газови емисии? С по-малки коли, при положение, че автомобилната индустрия не намалява вредните вещества, изхвърляни от големите? С по-големи собствени инвестиции за оптимизирането на отоплението между собствените четири стени? Или сме готови отново да обсъдим рационално приложението на ядрената енергия, която не е лишена от рискове, но нанася много по-малки щети на климата от въглищата и нефта? Всеки знае отдавна, че опазването на климата трябва да е не национален, а е световен ангажимент. И никой няма да се поколебае да се раздели с някои свои любими удобства, ако имаме сериозни намерения да спасим този свят.