Акценти от германската преса на 6 септември

Офенбах Пост е на мнението, че мисията на Бундесвера в Ливан все повече се превръща в едно доста неприятно изчакване за правителството на Ангела Меркел. Дълго преди в Бейрут изобщо да се заемат сериозно с въпроса за германското участие, от Берлин бяха предложени военни части, кораби и оборудване като на базар. Ежедневно се появяваха нови оферти и детайли, като че ли не става дума за една извънредно важна и високо рискова военна мисия, а за екскурзия на федералното министерство на отбраната. Никога преди чуждестранна мисия на Бундесвера не е била под толкова лош знак, никога преди несигурността сред войниците не е била толкова висока.

Коментара си по същата тема Берлинер Цайтунг започва с цитат от израелския министър-председател Ицхак Рабин, превърнал в девиз сигурността. Но и израелците, и арабите нарушиха този девиз и торпилираха мирния процес. А завръщането към него сега е направо неизбежно. За което, обаче, не би било достатъчно само изпращането на войници за мироопазващата мисия. Но пък когато от тях се изисква да рискуват живота си, би трябвало да им се предложи и визия – в името на каква цел се прави това. Нужно е нещо повече от спонтанни жестове, подобни на тези, които Германия проявява в световната политика. Берлин трябва да използува своето влияние в европейските столици, но и във Вашингтон, за да се впрегнат всички сили на западния свят за омиротворяването на Средния изток.

Нойе Вестфелише предполага, че вероятно Бейрут съвсем не би искал да бъде до такава степен суверенен, както допускат европейците и Обединените нации. Съветът към Берлин – да отхвърли при такива условия участието в мисията на ООН, е добър. Опасността би била твърде голямащом беззъбата международна мисия няма да може да прави нищо друго, освен да наблюдава въоръжаването на Хизбула.

Остзее Цайтунг възкликва – я, май федералното правителство съвсем не си е представяло така нещата. Вместо да бъде прието от ливанците с разтворени обятия, сега с типичната арабска хитрост то е използувано като средство за натиск срещу Израел. Съображенията на Ливан, които не на последно място са под влиянието на двамата министри от Хизбула, са същевременно и зов за помощ от страна на една отчаяна нация. Страната представлява експортно средище на Близкия изток. А израелската морска блокада пречи за възстановяването на поразената икономика, която по оценки на ООН се е върнала 15 години назад.

Бонският Генерал Анцайгер изтъква, че изпратеното от ливанския министър-председател писмо до германското правителство разкрива колко експлозивна би могла да се окаже ситуацията в района, който евентуално ще бъде контролиран от войниците на Бундесвера. Именно поради това кабинетът би трябвало да запази в момента разума си хладен. Германските войници не би трябвало да бъдат изпращани за участие в авантюристични мисии. Политическите рамкови условия все още не съответстват и затова не би трябвало да се допуска автоматизъм по отношение на мисията в Близкия изток. Именно това би трябвало да бъде отчетено от кабинета, както и при последващите дебати в Бундестага. Вземането на решението става по-трудно. И накрая – цитат от Кьолнише Рундшау. Според изданието разполагането на войници от германските военноморски сили на 13 километра от брега всъщност ни най-малко няма да попречи на нелегалната търговия с оръжие по крайбрежието. Там би трябвало да патрулира несъществуващата на практика ливанска флота. При тези обстоятелства мисията на германските войници има по-скоро символично естество.