Акценти от германските медии на 8 септември

Мнението на Ханделсблат е, че вместо да си посипе главата с пепел, Буш е защитил открито предприетите действия като важен принос за националната отбрана. Опасенията, че мерките на ЦРУ вероятно не отговарят дори и на минималните демократични стандарти, бяха контрирани от Буш с позоваването на националната сигурност. Той изброи в детайли всички информации, получени от задържаните хора, заподозрени в тероризъм, и които биха могли да послужат за предотвратяването на следващи атентати. При това положение кой би тръгнал да оспорва законността на предприетите мерки? Най-изманени би трябвало да се чувстват някои от партньорите на Буш в европейските столици. Тъй като в рамките на верността си са спестили въпросите, свързани с практиките на ЦРУ.

Осттюрингер Цайтунг подчертава, че – наистина, Буш признава за наличието на тайните затвори, но същевременно заявява, че те се опразват едва сега, тъй като затвориниците се отвеждат в Гуантанамо. По този начин върху Гуантанамо се поставя нов акцент – тъй като наред с безразборно отвлечените там се намират и някои от най-известните терористи след Бен Ладен, по отношение на което не би могло да бъде проявено никакво съчувствие.

Берлинският Тагесцайтунг отбелязва, че до момента Белият дом е игнорирал първоначално всяко противоречащо на неговата политика в Гуантанамо събедно решение и е провеждал реформи, осигуряващи нов етикет на неправомерното статукво. А сега Буш иска да стовари отговорността на сенаторите и депутатите. В ръцете на американския Конгрес е възможността най-накрая да приключи това гибелно развитие. Затворът в Гуантанамо трябва да бъде затворен. Тези, срещу които доказателства няма, трябва да бъдат освободени и обезщетени, а останалите – да бъдат изправени пред съда. Това би било правилно, това би било суверенно, това би представлявал удар срещу тероризма.

Продължавам с писаното в днешните германски вестници по темата Ливан и мисията на Бундесвера в рамките на международните мироопазващи сили Юнифил. Ландсхутер Цайтунг настоява, че контрол трябва да се осъществява и в 13-километровата зона около крайбрежието – ако целта наистина е да се предотвратят доставките на оръжие за Хизбула. Изданието изтъква, че Иран би могъл да доставя оръжие и с подводници – както са постъпвали и германците по време на Първата световна война в Ирландия и Мароко. Хизбула върши всичко възможно, за да възстанови боеспособността си. А ливанската армия не може и не иска да попречи. И Визбаденер Курир се възмущава, че на германските войници не би било разрешено да контролират крайбрежието и да проверяват корабите без ливанско разрешение. Откъдето следва, че контролът върху оръжейните транспорти ще остане в ръцете на свързаните с Хизбула управляващи в Бейрут, които само печелят от това. Логиката е сбъркана. И Бундестагът и Бундесратът не би трябвало да я приемат. Без широк и преди всичко независим и самоопределен мандат за военноморските сили мисията не само ще се окаже излишна, а и герамнските политици ще се превърнат в марионетки на ливанските интереси.

Ето накрая и какви коментари предизвиква първото интервю на отвлечената за 8 години Наташа Кампуш. Любекер Нахрихтен задава въпроса, който присъства и в редица други медии – дали е правилно историята на момичето да бъде откупена за много пари и да се превърне в част от машинарията, служеща не на информационните потребности на обществеността, а естествено – на тиража и на квотите за зрителски интерес? Който каже не, ще бъде обвинен веднага, че му е кисело гроздето и че така само прикрива разочарованието си от това, че не е успял да докопа сладките плодове. Но пък би било опасно хора като Наташа да се изпълнят с чувството, че трябва да излезат пред обществеността, за да не изпаднат в забвение. При целия оправдан интерес: медиите биха били най-убедителни ако представят истината, без да прикриват нищо или да го разкрасяват.