Американската близкоизточна политика и Шарон

Американският президент, съобщи Белият дом, се моли за оздравяването на израелския премиер Ариел Шарон. И правилно прави. Първо на болния може и да му помогне.Второ, би било от полза и за самия Буш,ако най-добрият му човек в региона остане на поста си. Защото пълководецът от Ирак не успя да развиве друга близкоизточна политика освен тази, да остави Шарон да върши, каквото си иска.

С Шарон обаче западните партньори и най-вече САЩ губят една от най-надеждните си опори в Израел. Години наред Шарон и Арафат образуваха взаимно враждебно дуо, което обаче все пак беше предвидимо в действията си. Дълго време се твърдеше че тези двама мъже обвързани от взаимна омраза са всъщност истинската пречка за процеса на приближаване и помирение между израелци и палестници, та дори и за омиротворяването на целия регион. Смъртта на Арафат показа, че въпреки дадедните след това обещания на палестинците от страна на Шарон, на практика се случваше точно обратното.Сега с принудителното оттегляне на Шарон от политиката нестабилността в Близкия изток достигна ново стъпало, ако не и финала си.

Ако са верни прогнозите, че при предсрочните избори повечето от изплашените израелци ще дадат гласа си за хардлайнера Бенямин Нетаняху, светът ще стане свидетел на потресаващи събития. Защото това ще означава край на една предвидима и отчасти поддаваща се на външно влияние политика на Израел.Това се отнася най-вече за палестинците, спрямо които Нетаняху няма да направи и най-малката крачка на помирение.

За останалата част на света от много по-голямо значение е въпросът, как ще се отрази правителствената смяна върху ескалиращия все повече конфликт между Иран и Изарел.Освен това настъпващия вакуум във властта в Израел съвпада с нестабилните политически отношения в по-близките му и по-далечни съседи.

Сега става ясно, че базиращата се на само два фактора близкоизточна политика на Вашингтон не съответства на претенциите на една суперсила. Фактор номер едно беше войната в Ирак , която трябваше да доведе до промяна в стратегическата ситуация в полза на Запада чрез постепенна демократизация на региона. Това обаче се оказа погрешен ход. Вторият фактор беше Шарон, който преследваше идеално целта на американското правителство, да се направят минимални отстъпки пред палестинците, без да се дразнят израелците, а с тях и милионите еврейски избиратели в САЩ. И разбира се всичко това трябваше да се случи без голями усилия от страна на американците.

Тази неангажираност на Вашингтон му се връща сега тъпкано. Американското правителство няма алтернативен план и не разполага дори с надеждна мрежа от контакти в региона. Изградения от Бил Клинтън с много усилия имидж на честен посредник е отдавна проигран. Точно това обаче е крайно необходимо, за да се постави под контрол и в най-добрия случай да се спре ескалирането на напрежението в израело-палестинския и израело-иранския конфликт. Така че на Буш не му остава нищо друго освен да отправя молитви към бога.

Коментар от вестник "Берлинер цайтунг"