Американска подкрепа за палестинската автономна власт

За пръв след провала на близкоизточните преговори пред 2000-ната година американски президент прие отново палестински лидер. Тази среща стана възможна поради смъртта на Ясер Арафат и последвалия в началото на годината демократичен избор на Махмуд Абас за приемник на Арафат. Оттогава Абас върши забележителна работа. Той започна да реформира автономната администрация и взе в правителството нови компетентни , компетентни министри на които може да се има доверие. По отношение на най-важната предпоставка за нови преговори с Израел , Махмуд Абас задължи екстремистите в палеситнския лагер да сеп откажат , макар и временно от актове на насилие. Такъв политик заслужава доверие.И изглежда че президентът Буш , след период на резервираност , сега е съгласен да оказва подобаваща подкрепа.Вярно че с оглед на голямата бедност в палестинските райони , отпуснатите 50 милиона долара за палстнската инфратруктура са само символична сума.Но все пак . За пръв път правителството на буш оказва на палестинците пряка финансова помощ , нещо което има за цел да укрепи репутацята на Абас сред собственото население. Този човек въплъщава засега най-добрия шанс за създаването на независима палестинска държава и за подобряване на условията за живот на палестинците чрез подкрепата на международната общност.
Времето обаче напира.На предстоящите парламентарни избори движението Фатах на Махмуд Абас се изправя пред новоукрепналата организация Хамас , която би могла всеки момент д започне отново въоръгжената борба. Междувременно с оградата на Западния бряг иизраелците съсдадоха с оглед на евентуално териториално разрешение факти , които едва ли биха могли да се коригират. Без скорошни преговори с Израел , които би трябвало да започнат най-късно след сполучливото изтегляне на израелците от ивицата Газа , Абас сигурно ще изгуби доверието с което сега се ползва сред своя народ. Близкоизточният процес е трудно историческо начинание , но но възможността сега е изгодна и евентуална колебливост скоро би могла да ликвидира тази благоприятна възможност. Затова е добре че че президентът Буш изпраща своя външен министър Конзълиза Райс за Израел за да съдейства в подтготовката за израелското изтегляне от вицата Газа.Но историческата отгвороност не пада само върху САЩ.Без воля за мир от страна на Израел и палестинците нищо не може да се постигне. Съседните арабски страни също трябва да дадат своето и преди всичко когато става дума за финансова подкрепа за сдобиваща се със суверенитет палестинска държава. Натискът върху Израел трябва да идва преди всичко от Вашингтон.Защото без справедлив баланс между израелци и палестинци също и проекта на Буш за евентуално демократизиране на Близкия изток е обречен на провал.