Американските планове за ПРО показват европейската слабост

Централната теза на Фишер може да се обобщи така : американската система за противоракетна отбрана може и никога да не проработи истински, тя обаче отсега показва слабостта на ЕС. Според бившия федерален външен министър са пресилени опасенията за нова надпревара във въоръженията между Русия и САЩ, както и за възраждане на противоборствата между великите сили от времената на Студената война. Предлаганата от САЩ система за противоракетна отбрана – според Фишер – не може да бъде причина за паника, нито пък за писимизъм по повод развитието на по-нататъшните отношения между САЩ и Русия. Вън от съмнение е – пише германският политик – че благодарение на високите цени на петрола и газа, Русия отново укрепна и ясно предявява претенциите си като самостоятелен глобален субект. Завръщането на Русия в световната политика означава, че биха могли да се засилят някои нови и стари съперничества. В същото време обаче сме отдалечени на светлинни години от нова студена война – се казва в статията. Разполагането на 11 ракети- прихващачи в Полша няма да застраши сигурността на Русия, нито пък означава началото на нова надпревара във въоръжаването – смята Йошка Фишер. Въпреки това – според него е трудно да се разбре, защо САЩ взимат подобно решение именно сега. Заплахата от Иран, срещу която би трябвало да предпазват ракетите – все още е твърде далеч, а и може да бъде предотвратена по дипломатически път – констатира бившият гермънски външен министър. В същото време Западът се нуждае от сътрудничеството на Русия в почти всички важни международни въпроси, които са актуални в момента : Северна Корея, Иран, Ирак, Близкия Изток, Южен Кавказ, Централна Азия, Косово, Дарфур, промените в климата, енергийната сигурност или неразпространението на атомни оръжия. Американската политика спрямо Русия от известно време насам е всичко друго, но не и завършена. САЩ очевидно не могат да вземат решение, как да се отнасят към Русия – като към съперник или като към труден партньор. Американските интереси с ясния приоритет върху Ирак, Иран и Близкия Изток, всъщност би трябвало да даде предимство на опцията за партньорство. По-нататък Фишер отбелвязва, че европейската политика по отношение на Русия се намира в още по-окаяно състояние, носейки според него белезите на хаотичност и ненужна възбуда. От гледна точна на германският полотик,, истинският повод за загриженост не са американските планове за противоракетна отбрана, нито пък реторичната демонстрация на сила от страна на Путин, а демонстрираната в тази връзка драматична слабост на европейците. ЕС от десетилетие насам разработва обща политика на сигурност и външни работи – пише Фишер и задава въпрос, как при това положение е възможно, един централен въпрос като този за разполагането на американска противоракетна отбрана в Европа не се дискутира на ниво ЕС, и да не се търси обща позиция. Въпросът за противоракетната отбрана в Европа е европейски, а не двустранен въпрос – смята бившия външен министър и отбелязва, че прехвърлянето на дискусията по този въпрос към НАТО, би било драматично признание за безпомощност и липса на значение на ЕС. В същото време - се казва още в анализа на Фишер – Москва активно играе играта на “разделяй и владей”, възползвайки се от европейската зависимост от руските доставки на петрол и земен газ. Докато ЕС е блокиран поради неотстъпчивостта на полското правителство и не може да сключи ново партньорско споразумение с усия, Москва не спира да сключва двустранни договори с отделни държави от ЕС – последните бяха с Гърция и България. Единственият ефективен отговор на европейците би могъл да бъде създаването на обща енергийна политика, която да осуетява по-нататъшно европейско разцепление. В заключение Фишер пледира за това, ЕС да си изгради общи позиции по всички значими или дори стратегически въпроси на външната политика. В противен случай – според него – Европа ще се превърне в пионка в ръцете на чужди интереси.