Американското поведение в близкоизточния конфликт

След една седмица масивни атаки на израелските военновъздушни сили срещу Ливан, предстои да се намесят американските морски пехотинци. Но не – както беше през 1957 и 1982 година – за да внесат ред и спокойствие в Ливан, а за да евакуират американските граждани оттам. Президентът Буш ясно подчерта този факт. Той не е готов да предприеме незабавни мерки за прекратяване на войната. Неговата външна министърка ще отпътува за региона, но едва след няколко дни, а може би дори след седмица.

Още една седмица като изминалата означава обаче още стотици цивилни жертви, стотици хиляди бежанци и милиардни щети за ливанската инфраструктура. Твърде циничен е всеки, който може да пренебрегне подобни факти, а американският президент очевидно има подобна ограничена гледна точка. Изглежда от Израел са му подшушнали, че се нуждаят от още една седмица за да отслабят Хизбула трайно и сериозно, затова и Белият Дом дава зелена светлина. Без значение, каква е цената за подобно нещо.

Вярно е, че даже и сключването на бързо примирие, в случай, че подобно нещо е изобщо възможно, няма да реши основния проблем: Хизбула си остава влиятелен фактор в Южен Ливан, централното правителство от Бейрут не би могло да изпрати там свои войски, а рано или късно по протежение на границата вероятно щеше да се стигне до нови конфликти.

Но нима тази ситуация може да се промени за една седмица? Дали Хузбула може да бъде неутразириран за подобен кратък срок? Всеки ден и час, в който военните действия продължават, означават нови жертви и увеличават трагедията на цивилното население. Абсурдно и човеконенавистно е, подобна трагедия съзнателно да се превръща в база за изграждането на новия ред в Ливан.

Ливан е преживял твърде мрачни периоди в своята история. Често отговорността за това е била на самите ливанци. Не рядко обаче страната е ставала и топка в ръцете на чужди сили. В сегашния случай са валидни и двата фактора, защото Хизбула е ливанска сила, която в същото време действа като маша в ръцете на Сирия и Иран. А Израел може да разчита на неограничената поддръжка на американците. Дали трескавите усилия на европейците и на ООН за ограничаване и спиране на конфликта изобщо могат да доведат до някакъв резултат? Всички те са осъдени на неуспех, докато Вашингтон не се откаже от своята изчаквателна позиция. На президента Буш явно му е безразлично, дали чрез това си поведение САЩ не си печелят нови врагове в света. Единственото, което може да му се признае на Буш без всякакво колебание е готовността му да взима непопулярни решения.