"Америка не е Европа"

Това ни е познато от личния живот - понякога сме толкова заети със самите себе си, че оставаме слепи за проблемите и реалността. Егоцентризмът, познат ни от собствен опит, съществува и в живота на народите.

Прекомерното фокусиране върху собствената страна

и собственото състояние отвлича вниманието ни от положението на другите. Красноречив пример за това е понастоящем отношението на германците към собствената им страна. В центъра на новините по телевизията и в печата вече не са Грузия и кавказкият конфликт, а въпросът дали Курт Бек по своя воля или вследствие на интрига срещу него е бил принуден да подаде оставката си като лидер на социалдемократите. Социалдемократическият спектакъл измества всички други новини, за съжаление и тези, които си заслужават сериозно внимание.

Прави впечатление преди всичко, че информациите за американската предизборна борба са изместени изцяло на заден план. А всъщност си струва да се хвърли поглед към нея, защото актуалният й ход ясно показва, че Америка не е Европа.

Надпреварата в САЩ следва съвсем други правила

от тези в Германия или Европа. Можем да изпитваме съмнения в качеството на американската демокрация, но никой не поставя под въпрос дълбокия демократизъм на американците. САЩ са водеща демокрация и тази демокрация се респектира в света. Но начинът, по който се разиграват американските предизборни борби, буди сериозна загриженост. От президентските кандидати само в редки случаи се очакват изявления, които засягат същината на даден въпрос. На американските телевизионни зрители, респективно избиратели, се предлага съвсем друга "храна".

Важен е не въпросът как кандидатите ще се справят с проблема за бедността или как ще бъдат гарантирани медицинското обслужване и здравните осигуровки, не въпросът каква ще бъде външната политика на САЩ, не!

В САЩ печели този, който е по-телегеничен

Важен е единствено въпросът кой от двамата кандидати ще осигури по-добър телевизионен спектакъл, кой е по-телегеничен. Американците гласуват, освен това, не само за Обама или за Маккейн, те гласуват и за жените и децата им, за децата на бъдещите вице-президенти и бъдещите женихи на децата.

Нашите американски приятели в някакъв момент все ще решат кой им е по-симпатичен - Обама или Маккейн. Под въпрос е обаче дали симпатиите са достатъчни за такъв съдбовен избор за Америка, а и за света.