Анализ за икономиките на България и Румъния

По повод България статията отбелязва критиките на Европейската Комисия по адрес на правосъдието, борбата срещу организираната предстъпност, корупцията и прането на пари. Цитирани са данни от докад на Европейската банка за възстановяване и развитие, според които близо 16% от анкетираните българи през 2005 година са заявили, че от време на време се налага да плащат подкупи. В Румъния този процент е даже 23 на сто, докато в Словения – страната с най-ниска корупция в Централна и Източна Европа – проценттът е едва 5 на сто. Въпреки,че политическите слабости в Румъния и България едва ли ще бъдат отстранени още преди следващия доклад на Комисията през октомври, е малко вероятно, датата на членството да бъде отложена за 2008 година – констатира статията. Независимо от вероятното налагане на някои ограничителни мерки – в областта на граничната защита, правосъдието и плащането на европейски субсидии, икономическият напредък на двете страни сочи, че достъпът им до европейския вътрешен пазар няма да им бъде отказан. По отношение на икономичската дееспособност на двете кандидатки ве пак е казано ,че прирастът на БВП на глава от населението както южно, така и северно от Дунава в момента представлява едва една трета от средната за ЕС стойност. Двете страни обаче непрекъснато наваксват закъснението. Икономическата дееспособност на България от 2001 до 2005 се евулечил общо с 27%, а в Румъния даже с 32 на сто. Ако този процес продължавав със същите темпове, изоставането на България спрямо БВП в страните от ЕС ще бъде намалено на половина след 20 години. По – нататък статията отбелязва, че благодарение на мощния икономически ръст България е успяла да се справи с високата резработица – нейното ниво е намаляло наполовина в рамките на пет години. Особена похвала заслужава солидното управление на бюджета както в София, така и в Букурещ - се казва още в анализа. И двете държави с лекота изпълняват още днес критериите за участие в Европейския валутен съюз. През 2005 година България постигна бюджетен излишък от словом и цифром 3,1% от БВП. В края на статията е отбелязано, че двете страни проявяват някои слабости най-вече в областта на външнотърговския баланс, което означава че купуват повече стоки и услуги от вън, отколкото сами изнасят в чужбина. Засега обаче в България влизат толкова много чуждестранен капитал под формата на преки инвестиции, че не беше необходимо да се взима голям кредит за покриването на този дефицит.