Ана Политковская е отличена с наградата на Германския пен-клуб
14 ноември 2003Реклама
От лятото на 1999 г. Ана Политковская прави редовни обиколки из Чечения и информира за онова, за което вече изобщо не става дума в новинарските емисии на руската телевизия - разтърсващи човешки съдби. Тя прави това, рискувайки собствения си живот.
"Аз съм преди всичко журналистка. А войната си остава най-важното информационно събитие в страната. Убедена съм в това. От друга страна, в Чечения имам много лични контакти и когато един или друг от познатите ми ме помоли за помощ, аз отивам. Що се отнася до риска, той е просто част от професията ми."
Като дъщеря на руски дипломати Петковская прекарва няколко години в СЩ, говори перфектно английски и си остава неустрашима представителка на демократичните ценности. В днешна Русия това не е особено популярен начин на поведение. В кръговете на военните я мразят. Вече е свикнала с ругатните и заплахите. Неумолимите й въпроси дразнят мнозина:
"Като журналистка исках просто да зная как един офицер от елитна руска част може да изгаря живи хора? Сред изгорелите беше и една бременна жена. Исках да го погледна в очите, исках да зная какво е накарало този офицер да извърши това."
Още като момиче Политковская иска да стане журналистка. В никакъв случай не си е мислила обаче да става военен кореспондент и погледне ли елегантната, високо образована жена, човек не може да не й повярва. Работила е за различни всекидневници, писала е по различни тема, докато "Новая газета" я ангажира накрая като специална кореспондентка в Чечения:
"Сметката на главния редактор беше проста. Тъкмо аз, като цивилна гражданка бих могла много по-добре да разбера страданията на хората, също като мен цивилни граждани, жители на пометените от войната чеченски села и градове."
Така пише Политковская в книгата си "Чечения - истината за войната". По време на драмата със заложниците в Московския музикален театър преди година чеченските заложници настояват Ана Политковская да бъде техен посредник - тя незабавно се връща от СЩ, където е за да получи присъдената й журналистическа награда.
"Знаех само, че трябва да отида, че трябва да преговарям, за да се облекчи съдбата на жертвите. Защо тъкмо тези хора, които са отишли просто да видят един мюзикъл, трябва да са отговорни за втората чеченска война, за погрешната ни политика и липсата на стратегическа политика в Кремъл?"
След оспорвания избор на кандидата на Кремъл Ахмад Кадиров за президент на Чечения в началото на октомври положението в полуразрушената кавказка република е привидно спокойно. Но нарушаването на човешките права и престрелките между бунтовници и армия продължават. Призивът на Политковская, отправен преди време към международната общност, остава валиден:
"Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейският съвет, всички европейски правителства са информирани за това, какво става в Чечения. Никой не го е грижа, че Чечения загива. Що се отнася до мен, аз ще направя всичко да се промени това положение. Нямам право да чакам, докато следващата трагедия отвори очите на европейците."
"Аз съм преди всичко журналистка. А войната си остава най-важното информационно събитие в страната. Убедена съм в това. От друга страна, в Чечения имам много лични контакти и когато един или друг от познатите ми ме помоли за помощ, аз отивам. Що се отнася до риска, той е просто част от професията ми."
Като дъщеря на руски дипломати Петковская прекарва няколко години в СЩ, говори перфектно английски и си остава неустрашима представителка на демократичните ценности. В днешна Русия това не е особено популярен начин на поведение. В кръговете на военните я мразят. Вече е свикнала с ругатните и заплахите. Неумолимите й въпроси дразнят мнозина:
"Като журналистка исках просто да зная как един офицер от елитна руска част може да изгаря живи хора? Сред изгорелите беше и една бременна жена. Исках да го погледна в очите, исках да зная какво е накарало този офицер да извърши това."
Още като момиче Политковская иска да стане журналистка. В никакъв случай не си е мислила обаче да става военен кореспондент и погледне ли елегантната, високо образована жена, човек не може да не й повярва. Работила е за различни всекидневници, писала е по различни тема, докато "Новая газета" я ангажира накрая като специална кореспондентка в Чечения:
"Сметката на главния редактор беше проста. Тъкмо аз, като цивилна гражданка бих могла много по-добре да разбера страданията на хората, също като мен цивилни граждани, жители на пометените от войната чеченски села и градове."
Така пише Политковская в книгата си "Чечения - истината за войната". По време на драмата със заложниците в Московския музикален театър преди година чеченските заложници настояват Ана Политковская да бъде техен посредник - тя незабавно се връща от СЩ, където е за да получи присъдената й журналистическа награда.
"Знаех само, че трябва да отида, че трябва да преговарям, за да се облекчи съдбата на жертвите. Защо тъкмо тези хора, които са отишли просто да видят един мюзикъл, трябва да са отговорни за втората чеченска война, за погрешната ни политика и липсата на стратегическа политика в Кремъл?"
След оспорвания избор на кандидата на Кремъл Ахмад Кадиров за президент на Чечения в началото на октомври положението в полуразрушената кавказка република е привидно спокойно. Но нарушаването на човешките права и престрелките между бунтовници и армия продължават. Призивът на Политковская, отправен преди време към международната общност, остава валиден:
"Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейският съвет, всички европейски правителства са информирани за това, какво става в Чечения. Никой не го е грижа, че Чечения загива. Що се отнася до мен, аз ще направя всичко да се промени това положение. Нямам право да чакам, докато следващата трагедия отвори очите на европейците."
Реклама