Ангела Меркел на прага на канцлерството

От друга страна те лишиха мъжката дружинка в опозиционния блокот последния шанс да осуети издигането на Ангела Меркел за канцлерски кандидат. “Момичето на Кол”, както наричат източногерманката, дъщеря на свещеник и доктор по физика, е научила едно от своя ментор, бившия канцлер Хелмут Кол: как да се отърсва от политическите си съперници. Меркел е начело на ХДС във възможно най-добрия момент - когато надхитри вътрешнопартийните си противници и измъкна християндемократите от тресавището на аферата с даренията от 1999/2000. Отчаяният ход на канцлера Шрьодер пасва идеално на нейния график: сега вече е късно за партийните й съперници, Кристиян Вулф или Роланд Кох, да се изстъпят, отприщвайки отново дебата за канцлерската кандидатура. На тях им остава единствено това, да направят всичко възможно за убедителната победа на Меркел и да се надяват, че тя ще се покаже признателна, като ги възнагради с министерски постове. Ако пък Шрьодер, противно на всички очаквания, успее да си измъкне главата от примката, тогава може да влезе в действие “план Б”: германските християндемократи се отнасят към загубилите изборите съвсем не по християнски – това със сигурност ще усети и канцлерската кандидатка.

Засега обаче по всичко изглежда, че Ангела Меркел ще стане първата жена-канцлер в историята на страната. И едва след това положението може да стане опасно за нея. До този момент опозицията всячески избягва да заяви ясно какво ще остане от пенсионната и здравната система, тоест от социалната част на пазарното стопанство. След изборите обаче ще трябва да се говори в прав текст. Тогава консерваторите, както учи опитът, ще трябва да извършат жестокостите, необходими за рестартиране на икономиката, които през втората половина на законодателния период би трябвало да им донесат очакваното възнаграждение – преизбирането им като оздравителите на Германия. Само че ХДС/ХСС не могат да отидат по-нататък от рубежа, до който стигнаха социалдемократите и Зелените в готовността си да удовлетворят ненаситните искания на индустрията. Мотото им гласи: с нас идва доброто настроение, идва възходът, идват и работните места. Но ако обещаното не дойде, тогава общественото настроение много бързо ще се обърне против черно-жълтите.

Социално-икономическата концепция на опозицията не е никак убедителна, а Меркел е олицетворението на тази липса на субстанция. Интелектуалният потенциал на нейната партия се представлява от други: от изолирания от нея финансов експерт Фридрих Мерц или от Волфганг Шойбле, който гледа да поддържа известна дистанция спрямо Джордж Буш. Ако преди три години Меркел, а не Шрьодер беше стопанинът на канцлерството, днес войниците на Бундесвера щяха да бъдат в Месопотамия. Сега вратата на канцлерството е широко отворена за Ангела Меркел. Но одеждите на канцлера са големи – за да ги изпълни човек се изисква повече от чист инстинкт за властта.