Ангела Меркел - политически профил

Сияеща и самоуверена – така изглеждаше Ангела Меркел пред телевизионните камери в понеделник. Това напомни донякъде 19 април, когато радостно усмихнатият Йозеф Рацингер се представи на балкона на катедралата “Свети Петър” в Рим като новоизбрания папа Бенедикт XVI. И той опроверга всички клишета, съпътстващи представата за него. Поставя се все същият въпрос: за какво ще застъпват тези две личности в новата си функция? Що се отнася до Ангела Меркел, към това се прибавя още един факт, а именно че тя е първата жена и гражданка на бившата ГДР, която се кандидатира за най-високия правителствен пост в обединена Германия. И тук има аналогии с Йозеф Рацингер – той също беше избран не защото е германец, а въпреки че е германец. Ангела Меркел беше номинирана за кандидатка на ХДС и ХСС не защото е жена и не защото идва от Източна Германия. Номинирането й не е резултат от съобразяване с определени квоти, тя просто е личността, която се наложи във вътрешнопартийната конкуренция и представлява за партията си надеждна алтернатива към властта. В този смисъл номинирането на Ангела Меркел е нормално явление, независимо от факта, че тя е първата жена кандидатка за канцлерския пост.

Основателен обаче е въпросът доколко полът и произходът ще повлияят на политиката на Ангела Меркел. Особено ако действително тя действително спечели изборите. Ангела Меркел със сигурност ще разочарова онези, които очакват от нея женска политика в класическия смисъл на думата. Тя няма да бъде между онези, които активно действат срещу дискриминацията на жените и за повече жени на ръководни постове, нито между онези, които целенасочено се застъпват за по-добро съчетаване на семейство и професия. С такъв род политика Ангела Меркел не се е занимавала досега – защо би се занимавала в бъдеще, при положение че това по-скоро би намалило шансовете й да бъде избрана? Не, Ангела Меркел гледа на себе си като на сигнал, на образец – образец за това, че и жените могат да застанат на най-отговорни постове. Истинската изненада не е толкова в номинирането й като кандидатка за канцлерския пост, а в това, че ХДС и ХСС първи се решават да направят тази крачка. Нещо, което също преобръща надолу с главата всички клишета. Ангела Меркел няма да се профилира и като защитничка на интересите на източно-германците, няма да се застъпи за специални поощрителни програми за новите германски провинции. И все пак в това, че произхожда от бившата ГДР може би се крие един от ключовете на бъдещата й политика – защото Ангела Меркел се числи към германците, от които в рамките на общественото преустройство се изискваха много жертви. На които беше отнета сигурността, за да им бъде дадена повече свобода, а не на последно място и по-голямо благосъстояние. Вяра в силата на свободата и силата на индивида, която е по-голяма от всесилието на държавата – това е политическото верую на номинираната кандидатка. Ако спечели изборите на есен, тя може да поеме курс на реформи, който би изненадал някои от съпартийците й, а и не малко от избирателите й.