Андрю Мортън - "Неофициална биография" на Том Круз

“Той е невероятно чаровен с ослепителната си усмивка пред камерата. Зад усмивката се крие същевременно опасна и тъмна личност.”

Думата е за холивудската звезда Том Круз, най-скъпо платения актьор във филмовия бизнес, дежурен любимец на булевардната преса. Оценката пък принадлежи на Андрю Мортън, британски историк, търсен колумнист, скандален автор и биограф на лейди Даяна и Моника Люински, известен с неутолимата си страст да разследва - най-вече, поне досега, съмнителните извивки в живота на “богатите и красивите”.

Последната книга на Мортън, “Том Круз – неофициална биография” излезе наскоро на немски език под заглавие:

“Звездата и съзаклятието на сциентолозите”

Без рекламна врява, едва ли не тихомълком мюнхенското издателство “Дрьомер” пусна на пазара книгата, чието американско издание /издателство St.Martin's Press/ от седмици вдига невъобразим шум в мас-медиите. Сензационното разкритие, отприщило медийната гюрултия:

“Де факто Том Круз е вторият човек на върха в йерархията на Сциентоложката църква. Той е един от най-могъщите хора в Холивуд, а и в света, бих казал. И умее да се възползва от властта си.”

Това е една от основните тези на Мортън. Биографът надзърта зад фасадата на супер-звездата и открива не просто една раздвоена личност, а салонния гуру на сциентолозите, парадна фигура, обслужваща техните интереси. Тъкмо с това – и коварна уловка за наивните.

“Тази книга не е за холивудската звезда Круз, нейният прицел е една тоталитарна организация, чийто механизъм на властване е разкрит чрез примера на един от най-прочутите й членове”, пише наблюдателят на “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

"Шпигел-онлайн" деликатно припомня формулата, осигурила на времето успеха на Мортън с биографията на лейди Даяна, а именно: "известна доза информация, известна доза измислица". За новата си книга авторът е събирал и проучвал материал в продължение на две години. Разговарял е с редица бивши сциентолози, интерюирал е учители, както и приятелки на Том Круз. Проучванията, твърди авторът, са му позволили да разкрие

"истинското лице"

на звездата. Мортън описва с подробности живота и кариерата на Круз и констатира, че с годините той все по-тясно се обвързва със сциентолозите. През 1989 г. получава специална покана от лидера им Мискевидж; последният според Андрю Мортън още тогава заявява, че за Сциентоложката църква Круз е "най-важното ново постъпление на всички времена".

"Том Круз винаги е бил дълбоко убеден, че им принадлежи, пише биографът. Той търси смисъла на живота си в тяхната общност. Нарцистичната му природа идеално подхожда на сциентоложката доктрина.

" Преди изобщо да са започнали снимките на филма “Валкирия”, в който Том Круз изпълнява ролята на Клаус фон Щауфенберг – организатор на неуспешния атентат срещу Хитлер, извършен през юли 1944 г., в Германия пламна дискусия. Пак заради връзката на холивудската звезда със сциентолозите. Във всеки случай,

моментът е услужлив

към книгата на Андрю Мортън. Появата й на немски почти непосредствено след филмовите прения гарантирано наелектризира любопитството, а и увеличава търсенето. Авторът вече се възползва от случая. Защити тезата на книгата си, като заяви, че участието на Круз във филма за Щауфенберг е “троянски кон”, сиреч, част от стратегическа офанзива на сциентолозите – да привлекат вниманието на германците върху себе си.

Последното, впрочем, и без друго е отдавнашен факт. Ведно с близо 6000-те си членове, десет църкви в големи германски градове и 14 “мисии” сциентоложката секта в Германия е поставена под наблюдение на Федералната служба за защита на конституцията /германското контраразузнаване/ – от 1997 г. насам. В родината на Андрю Мортън нито проявите на сектата, нито тези на американския й послушник Круз предизвикват чак тъй горещ интерес. Британците по-скоро с почуда наблюдават кипящите германски страсти към темата.

“Действителна заслуга на книгата щеше да е, ако авторът беше успял да докаже обвиненията, които отправя. За жалост, той не е сторил това.”

Такова е мнението на Франк Ширмахер, издател на “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, изразено в интервю за списание “Шпигел”. Какво сциентолозите изсипаха междувременно срещу автора на книгата, не е трудно да си представим. Значително по-сериозно внимание от тяхната злъч заслужава друг въпрос:

какво ново научаваме от тази книга

освен онова, което знаем и преди да сме я отворили? Каква, собствено, е мисията й, ако не само да поизбърше праха, наслоен върху името на автора й в десетилетието след шумните му успехи в края на 90-те? И защо изобличенията срещу една несъмнено авторитарна организация с тоталитарни методи и цели се вместват тъй удобно в клишетата на лесно смилаемото четиво? На въпрос дали заради службата си при сциентолозите Круз трябва да изчезне от екрана, Андрю Мортън отговаря:

“Не. Но е важно хората да знаят как стоят нещата. Звездите днес се издигат в култ, като богове. Том Круз е мисионер на сциентолозите.”

Дали си струва да се гневим, че някои предпочитат да обслужват масовата литература? Не, но пък не е зле да си даваме сметка за триковете и уловките, с които тя ни налага претенциите си.