Античен Помпей в България

Гибелта на Помпей се разиграва ... в София. Гъст дим се стеле по улиците, пастелните тонове на патрицианските палати изчезват под облаци прах, сипят се горящи отломки, разнася се страхотен пукот. Паника обхваща Помпей. Млада жена отчаяно се опитва да спаси живота и остатъци от имуществото си, хората бягат, плачат, викат и се мъчат да се спасят, неизвестно как и къде. Носи се миризма на пожар и конски изпражнения.

Паоло Поети сваля предпазната дихателна маска и взема мегафона: “Атенционе!” Гласът на италианския режисьор е неподозирано силен за иначе възслабата му фигура. Малко по-късно Паоло Поети показва на една млада българска статистка как трябва да изрази смъртния ужас и след като сцената я заснета, доволен от изпълнението й, я възнаграждава с целувка по бузата. Преводачката превежда указанията на режисьора за българските статисти, после снимачният екип има кратка почивка. Облаците дим постепенно се разпръскват, иззад тях отново се показва синьо небе; изпод античните одежди стастистите вадят мобилните си телефони, слагат слънчевите си очила и отиват да изпият чаша капучино. Плащат им по 20 евро на ден за участие в снимките, а и за най-важното задължение на статиста – чакането. В България 20 евро не са малко пари. Понякога българските статисти може би завиждат на колегите си от другата страна на снимачната площадка, техните костюми са други и във всеки случай поне по-топли. Изпълнителният продуцент Гуидо де Анжелис явно е доволен от снимките и възторжено разказва за телевизионния филм “Спартак”, който се снима в Бояна.

Действието на филма на Поети се развива всъщност в съвременността. Везувий се активизира, спешно бива повикан вулканолог; по време на работата си в подножието на вулкана и сред разкопките на Помпей мислите му се насочват другаде. Той си представя истории и драми, които са могли да се случат на вкаменелите мъртъвци. Въображението му е несъмнено крилато, както личи от съдържанието на филма. Гладиатор се влюбва в робиня, друга робиня, която всъщност е принцеса, се влюбва пък в християнин, водача на сляп пророк, който също е християнин, едва не бива разпънат на кръст и предрича гибелта на Помпей. Патрициите преследват християните и малтретират робите, а потиснатите се отличават със смелост, сила и човечност. “Това е исторически филм по италиански, казва изпълнителката на една от главните роли Бетина Цимерман, повече любов, повече романтика, сигурно ще бъде развлекателен.” Франц Ландерер от “Виктъри медиа АГ”, която финансира филмовия проект за 13 милиона евро, току-що е пристигнал в София. Отначало не го пуснали в страната, защото носел със себе си само лична карта, тъй като си мислел, че е на територията на Европейския съюз. Чакане, телефонни разговори с външното министерство, додето най-после проблемът се разреши. “През цялото време бях под наблюдение”, шегува се баварецът. “Добър филм ще стане, сигурен съм”, казва Ландерер.

Скъпият филмов проект, който ще струва почти колкото холивудска продукция, е изобщо възможен, само защото снимките се правят извън рамките на Европейския съюз. Освен това 40% от снимачния екип са българи, монтажът ще бъде направен в София, костюмите се изработват в българско предприятие за облекло и обувки, реквизита също се изработва в България. “В Италия продукцията шеше да е 40 % по-скъпа, казва де Анжелис, а и бюджетът нямаше да е достатъчен за снимачните работи, статистите и ефектите, с други думи, резултатът щеше да е по-лош.” “Виктъри медиа “ и италианската компания “Де Анжелис груп” си сътрудничат от 1995 г., редица съвместни продукции са финансирани от фондове на “Виктъри”. “Помпей” ще бъде последната от този род, тъй като изтича срокът на данъчните привилегии за филмови фондове. Филмът ще бъде завършен през 2006 г. Редица телевизионни канали, например във Франция, Испания и Холандия вече са направили заявки за разпространителските права. Дали филмът ще бъде купен за разпространение и в Германия, все още не се знае, но Ландерер е настроен оптимистично. “Ще се намери купувач”, казва той.