Арабите и изборите в САЩ

На състоялата се в Мюнхен конференция по въпросите на сигурността оставиха лошо впечатление онези, които нямаха ясна стратегия за арабския свят или поне за НАТО. Това е добрата новина. Тя показва, че военно-политическата класа на така наречения Запад не се занимава повече със собственото си самоизяждане, а се концентрира върху конкретните проблеми. От друга страна е налице явно значителна доза лицемерие, по-меко казано - тактика. Тази тактика се дължи на предизборния календар в Америка и на стремежа на администрацията Буш да се похвали с конкретни успехи в Ирак преди изборите тази есен. Споменатият календар се определя от два процеса: трансфера на властта в Ирак и амбициозната офанзива за цялостно модернизиране на арабския свят. Буш иска да приключи работата и по двете направления до лятото. Само че не е много реалистично до няколко месеца иракчани да получат обратно своя суверенитет без да се стигне до гражданска война. Реалистите знаят освен това, че всяка офанзива за реформи и демокрация в арабския свят ще се провали, ако не се подходи също така енергично към същността на близкоизточния проблем: израелско-палестинския конфликт. Поради вътрешнополитически съображения обаче Буш не възнамерява да се докосне до този конфликт. На този фон концепцията за арабския свят, представена от германския външен министър Йошка Фишер, също изглежда прекалено амбициозна и всеобхватна, за да бъде реалистична. Фишер пренебрегва три основни момента: близкоизточният мирен процес няма да помръдне докато не приключат изборите в Америка; концепциите за сътрудничество на ЕС и НАТО със средиземноморските страни не могат да се обединят, тъй като на НАТО и преди всичко на американците им е така трудно да приемат като партньор европейските институции; и на трето място, арабските партньори на ЕС и НАТО не искат да утежнят това сътрудничество с темата за мира в Близкия Изток. Фишер изброява за какво конкретно става дума при големия политически проект в Близкия и Средния Изток. В идните седмици от неговата инициатива може да не остане нищо, но Белият дом знае сега, че няма да може да мине с едно повърхностно решение. Би било прекалено силно да се каже, че предложенията на Фишер биха могли да торпедират изборната тактика на Буш. Поне е ясно обаче, че това е годината на тактиката - дори ако тази тактика е замаскирана с любезности и грандиозни стратегически концепции.