Арменците и споменът за геноцида

Високо над Ереван се издига мемориалният комплекс в памет на стотиците хиляди жертви на геноцида - издигнат през 1965, когато съветската арменска република успява да изтръгне благословията на Москва. Директор на музея е историкът Лавренти Баресгян, който казва, че "геноцидът ще остане в паметта ни докато има арменци по света". Дълго време арменската църква беше спойката на разпръснатия по света арменски народ. През миналия век геноцидът се превърна в още един елемент от идентичността на този народ и нов вид национална спойка.

Догодина арменците ще отбележат 90. годишнина от началото на геноцида. Специална комисия подготвя вече възпоменателната програма. Предвижда се например организирането на среща между арменски и турски историци във Виена; подобна среща се състоя вече преди две години в Париж по покана на френския Сенат. Баресгян изтъква, че повечето, макар и не всички турски историци, продължават да отричат геноцида срещу арменците.

Той припомня, че още основателят на турската република Ататюрк заклеймява през 1920 "изтреблението на арменците" като "позор". А неговият министър-председател Рауф Орбай писал в мемоарите си, че в 1919 Ататюрк говорил пред един американски генерал за 800 хиляди избити арменци. Това все пак е половината от действителния брой на жертвите. Баресгян твърди, че Ататюрк осъдил дори на смърт офицери, участвали в геноцида.

През 1915 на власт е не Ататюрк, а управляващият с диктаторски похвати младотурски триумвират - Талат, Енвер и Джемал. Тогавашният американски посланик в Истанбул Хенри Моргентау разказва в мемоарите си за най-невероятната молба, стигала някога до ушите му. Талат, организаторът на геноцида, го помолил да съдейства, щото парите, които американски застрахователни компании дължали заради смъртта на арменците, да бъдат изплатени на турската държава. Моргентау нарича разпореденото от Талат депортиране на арменците "нов начин за заличаването на една нация".

Баресгян разказва, че писмата, писани от Моргентау и други посланици през 1915/16 относно унищожаването на арменците, били четени трийсет години по-късно на Нюрнбергския процес срещу нацистките военнопрестъпници. Именно германският генерал фон Зеект, който през Първата световна война бил един от 900-те германски офицери служили в съюзническата Османска империя, дал по-късно на Хитлер идеята за Холокоста.

Турция все още не е готова да признае официално станалото. Високопоставени арменски правителствени служители уверяват, че вследствие на евентуално признаване на геноцида от Анкара, арменското правителство няма да иска обезщетения, нито пък ще предяви териториални претенции. Армения била доволна от сегашната си територия от 29 000 кв км. Навремето обаче арменците са населявали десет пъти по-голяма територия. Днес арменците живеят само в областта, която руският цар завладява през 1820, спасявайки я по този начин от присъединяването й към Османската империя.