Армстронг, Кери и Близкият Изток

- а в спортните си раздели - подробни информации, анализи и коментари на поредния му триумф. В "Остзее цайтунг" четем:

Начинът, по който 32-годишният американец се справи със съперниците си по дългото 3391 километра трасе през Белгия и Франция, беше едновременно впечатляващ и стряскащ. Той заслужава респект. Нито един друг колоездач не бе дори приблизително в състояние да му се опре. Армстронг - това е висшата класа, запазена само за него. Основният камък на успеха си този изключителен спортист положи с педантичната си подготовка. Тук е разликата между него и Ян Улрих.

По същата тема коментарът на "Бадише цайтунг":

Армстронг е човек, изгарящ от амбиция, който планира всичко до най-малката подробност, педант и повелител; човек, съставил отбор, който трябва да следва шефа си до саможертва. Това не са качества, заради които кибиците аплодират профучаващите колоездачи. И все пак щеше да е добре, ако Ян Улрих притежаваше поне някое от тях.

В Бостън започва конгресът на Демократическата партия на САЩ, на който ще бъде официално издигната президентската кандидатура на Джон Кери. Берлинският "Тагесцайтунг" пише:

В края на седмицата скучноватият Кери ще бъде утвърден като алтернатива на сегашния титуляр в Белия дом. Анти-Буш е готов. Това е повод за надежда не само за много американци. Онези в останалия свят, които жадуват края на президентството на Буш, също не са малко. Защото Буш е символ на арогантност, провинциализъм, нагли лъжи - и липса на прозорливост. Оправдани са очакванията, че в лицето на Кери в Белия дом ще влязат дипломация, великодушие и малко повече честност и откровеност. Обаче едно ново лице и един нов стил не означават обезателно промяна в политиката.

ФАЦ се спира на политиката на новия иракски премиер Алауи:

Изглежда, че зад кулисите той преговаря с досегашните си врагове в Ирак: например с радикалния шиитски проповедник ал Садр, който през последните месеци се самоизолира, но чиито въоръжени милиции все още са фактор на нестабилността. Посещението на Алауи в съседна Сирия, към която американците се отнасят с огромно подозрение, имаше направо спектакуларни черти: Садам Хюсеин скъса дипломатическите отношения с баасистките си съперници в Дамаск още преди 20 години. С посещенията си в арабските страни, Алауи и неговият външен министър търсят подкрепа от управници, които се чувстват притеснени, дори застрашени от американските планове за реформи в Близкия Изток.

И накрая коментарът на вестник "Райнпфалц" по израелско-палестинския конфликт:

Увеличават се признаците за нападение на еврейски фанатици срещу Храмовия хълм в Ерусалим, зачестяват и информациите за възможността от атентат срещу израелския министър-председател Ариел Шарон. Тайните служби нямат наистина конкретни сведения за отделни потенциални нападатели, но е налице реално покачване на престъпните намерения. Евентуално нападение срещу Храмовия хълм може да предизвика също така крайна реакция на ислямския свят; нещо повече целият Близък Изток може да пламне, а Израел да се окаже в религиозна война със стотици милиони мюсюлмани. Положението в късчето земя между Средиземно море и река Йордан е така експлозивно понастоящем, защото в рамките на двете паралелни общества - израелското и палестинското - се води борба между различни групировки, ръководещи се от различни мотиви.