"Атака" и изборите

Снощи в България приключи предизборната надпревара. С фойерверки, народни хора, концерти и малко прибързано ликуване както от ляво, така и от дясно. Защо прибързано ще се опитам да формулирам в края на този коментар.

Няколко са характеристиките на завършилата
кампания : Може би на първо място би трябвало да се посочи, че в публичното пространство не се случи сблъсък на партийни програми и идейни платформи.

Разликите - особено между част от съперниците - бяха преди всичко на лексикално равнище, а не в съдържателен порядък, което потвърди впечатлението, че за немалко от лидерите стремежът към властта е свързан по-скоро с лични, отколкото с обществени амбиции.

До края на кампанията никой не можа да убеди привържениците на дясното управление, че разцеплението между бившите политически партньори е на принципна основа. За тази част от електората парламентарните избори 2005-година ще останат свързани с голямото им разочарование от неспособността на водачите да поставят пред собствената си суета каузата на България.

Втората характеристика на тази кампания е специалното внимание, което всички партии отделиха на младите хора. Това се случва за първи път от началото на демократичните промени и подсказва, че е осъзната потребността техният глас да бъде чут и те самите да бъдат включени в задачите, които предстои да решава българското общество .

Третата характеристика на кампанията е нейният по-цивилизован характер от всички предходни и отказът на участващите да използват компромати едни срещу други.

Четвъртата характеристика е, че централната тема на предизборното говорене бяха всевъзможните комбинации на след-изборното коалиране. Което подсказва, че ролята на балансьора в бъдещето управление отново ще бъде решаваща.

Какво остана извън кампанията?

Появата на радикално крило, което е алтернатива на демократичния политически модел и което е групирано около няколко откровено националистически и фашизоидни ядра. Става дума за коалиция «Атака», която бе забелязана от наблюдателите едва в последната фаза на предизборната кампания и която – според социолозите – би могла да поднесе изненада на изборите. Според лидерът на ДПС Ахмед Доган това е нормален тумор – присъщ на демокрацията, и той нито трябва да бъде подценяван, нито надценяван.

Според социолога Андрей Райчев – това е несъстоялото се БКП, с чиято поява фактически приключва процеса на диференциация на лявото пространство.

Независимо от изборните резултати, които ще научим утре вечер, можем да кажем, че цялата политическа класа носи вина за появата на подобна формация у нас: в този смисъл фойерверките, площадните митинги и шумното ликуване, с които приключи кампанията, са може би знак за прибързана радост.

Дори националистическата коалиция «Атака» да не мине четири-процентната бариера, фактът че би била близо до тази граница, говори за появата на язва, която от тук нататък ще трябва да лекуваме.