Атмосферата в Киргизия след оставката на Аскар Акаев

Абилкасимова:

“Никога няма да предам отечеството си, никога няма да й изменя. Ако отечеството ми загине и аз ще загина с него. Няма да избягам”.

Марамкан Абилкасимова се сме завладяващо. Крехката 70-годишна дама е заслужил писател на народа на Киргизстан. Когато народът прогони президента Акаев, тя се разболява и написва това стихотворение. Та нали в края на крайщата е патриотка.

Имам също е патриот. От 30 години насам той е таксиметров шофьор в киргизката столица Бишкек. На толкова години изглежда и таксито му – руска “Волга”. Имам приветства свалянето на президента, също защото му предлага повече работа, поне за кратко време, защото сега в града се намират стотици чуждестранни журналисти, които ползват услугите му. Ето преценката на Имам за положението:

“Какво направи Акаев за 15 години? Народът беше търпелив. Когато го избрахме за пръв път, надеждата беше голяма, че Акаев ще работи за народа. Пролича се обаче, че това няма да стане.”

Аскар Акаев е президент на Киргизстан в продължение на 15 години. Някогашният професор по физика започва като реформатор и демократ, ала по време на приватизацията се погрижва, между членовете на фамилията му да бъдат разпределени най-важните и печеливши предприятия. От тогава кланът му владее енергетиката, мобилните телефони и хранителната промишленост в страната.

Ирина Питоренко работи по онова време като преводачка на президента Акаев:

“Тъй като Акаев наистина беше много интелигентен и високо образован човек, той много добре виждаше и разбираше, че от дълго време насам е манипулиран от обръжението си. А това просто накърнии достойнството му. Това му личеше по очите. Разбира се, никога не го е казвал открито, нямаше и как да го каже. Но си личеше всеки път, когато ставаше дума за работата му като президент. Понякога просто съжалявах този човек.”

На власт го задържа грижата за икономическата империя на клана му. Мнозина от членовете на правителството му подават оставка, переминават към опозицията или се завръщат към научните си занимания като Мурадбек Ималиев, бившият външен министър, който сега е професор по международни отношения в университета в Бишкек. Ималиев добре познава клана на Акаев:

“Смейните и клановите отношения играят една от най-важните роли в Киргизстан. Практически всички служители на държавния апарат се сдобиваха с длъжностите си чрез връзки на клановете. Те са от икономически могъщи родове. В повечето случаи от северната част на страната. На избори се кандидатираха в родните си места. Там беше по-лесно да се спогодят да бъдат избрани. Семейният и клановият фактор разрушава партийната ни система. Освен това още от съветско време “партия” е понятие с негативна конотация.”

Така наистина демокрацията трудно може да се разгърне. Към това се прибавя, че Киргизстан се числи към най-бедните и най-корумпираните страни в света. По време не президента акаев корупцията процъфтява. Сега, според преходния президент Курманбек Бакиев борбата срещу корупцията е основна задача на новото правителство:

“Когато корупцията е силна, не може да се говори за икономическо развитие. Чуждестранните инвестиции, които се правят у нас, по принцип се крадат. Правителствените постове се купуват. Студентите не се оценяват по познанията си, а според размера на подкупите, това не е тайна. У нас младите хора се корумпират, при това от самото начало.”

Към всички други беди на Киргизстан не секват и конфликтите в южната долина Фергана, разделена между Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. В киргизката й част живеят предимно обедняли узбеки, безработицата там е още по-голяма отколкото в северните райони. Най-вече сред младите мъже има много склонни да се поддат на опитите за вербовка от страна на оттеглилите се в долината Фергана ислямисти, сред които има и много симпатизанти на Осама бин Ладен. Те се финасират от доходоносния наркотрафик от Афганистан през Русия за Европа. Тези проблеми също ще занимават новото правителство в Бишкек. Повече киргизстанци обаче са оптимистично настроени, както този минувач:

“Мисля, че сега всичко ще стане по-добре. Страдахме. При Акаев всички страдаха. Може само да стане по-добре.”