Атомната енергитика в Германия

Първо се раздаде силен гръм. Детонацията унищожи няколко метра от тръбопровода за охлаждащата система на реактора. Парчета полетяха из зоната за сигурност. Контролните инструменти и компютрите подадоха сигнал за нарастващо налягане, запищя ултразвуковата система за контрол. Този гръм удари на 14-ти декември 2001 г. в АЕЦ Брунсбютел. Дежурният екип констатира “пробойна в зона без особено значени за сигурността”, изключи чрез дистанционно управление предполагаемата зона и остави атомната централа да работи на пълни обороти.

Изкушението беше голямо. Атомният ток осигурява на собствениците повече печалба отколкото, който и да бил друг вид електроцентрали.

Най-вече на неколцина политици от федералните провинции това изкушение не им дава да заспят. Баварският министър-председател Едмунд Щойбер например. От затрупания със сняг курорт Вилдбад Кройт той наскоро издигна искането, “сигурните” германски атомни централи да бъдат оставени в експлоатация по-дълго от заплануваното. Токът от атомните централи според Щойбер правел местното енергоснабдяване по-независимо от вноса на руски природен газ. Аргемунтът е наистина съмнителен, защото от газ се добива предимно топлоенергия и много по-малко ток, но въпреки това Щойбер за незнайно кой път отново разпали щекотливата дискусия за отказ от отказа от атомна енергия. Четири месеца преди 20-тата годишнина на реакторната катастрофа в Чернобил.

В името на вътрешнокоалиционния мир федералният канцлер Ангела Меркел наистина незабавно нареди да бъде оповестено, че съюзът между ХДС/ХСС и СДП държи на коалиционния договор. А в него е зафиксиран отказа от атомната енергия, договорен от предшестващото правителство. Някои нейни съпартийци обаче не се усмириха. Било “икономическа глупост” да се изключват “сигурните ядрени електроцентрали”, произвеждащи “евтина електроенергия”, са развика министър-председателят на провинция Хесен Роланд Кох и пледира дори за възможността да бъдат изграждани и нови АЕЦ. Хелмут Хирш предупреждава, че нито една АЕЦ не е “осигурена срещу аварии”. Така например само “двоен късмет” предотвратил в 2001 г. сериозна ядрена авария с изтичане на радиокативност в Брунсбютел, казва австриецът, който е независим консултант по ядрени технологии от 28 години насам. Като по чудо летящите парчета от разкъсания тръбопровод не успяват до повредят някой от чувствителните датчици. А взривоопасната смес от водород и кислород се взривява на минимално разстояние от сърцевината на реактора. Само още 3-4 метра и аварията е щяла да причини изтичане на охладителна течност, потвърждава доклад на върховния надзорен орган за германските АЕЦ към Федералното м-во на екологията и реакторната сигурност. Могло е да си стигне и до най-тежката възможна авария: ядрено стопяване със силно радиоактивно замърсяване.

Решението за или против ядрената енергия е като бременността, казва Торстен Волкерт, говорителят на м-вото на околната среда в Хесен. “няма малка бременност, както няма и малко ядрена енергия”.

Фактически във всяка една от атомните електроцентрали в Германия, осигуряващи заедно около 12,6 % от потребяваната електроенергия в страната, почти всеки втори ден се регистрират неочаквани аварийни ситуации: “Инциденти, за които трябва да се съобщава”, както се наричат на изряден бюрократичен немски език авариите, които могат да се разрастнат до катастрофи.