Атом - Корея

Какво трябва да мисли човек за преговори, чийто край предизвиква у участниците следните противоречиви мнения: "много успешни", "все още са налице дълбоки различия", "голяма стъпка напред", "огромно недоверие"? Ясно е поне едно, а именно, че предстои все още много работа. Шестте страни-участнички се споразумяха да продължават преговорите - а това само по себе си е наистина един положителен резултат. Положителен е също фактът, че Северна Корея и САЩ, като главните протагонисти, Китай, като домакин, и трите съседни страни Япония, Южна Корея и Русия преговаряха открито по темата в продължение на четири дни. В противен случай нямаше да се проявят "дълбоките различия", за които говори китайският външен министър Ли Цзясин, а американците нямаше да говорят за "голям успех", който се свежда до това, че проблемът за северокорейската атомна програма сега е централна тема в политическия дневен ред на шестте страни. И все пак остава едно неприятно чувство предвид липсата на осезаем успех под формата на обща декларация или споразумение за конкретни стъпки в областта на разоръжаването. Защото нека не забравяме за какво става дума на тези шестстранни преговори: за мира и сигурността на корейския полуостров, а и в целия Далечен Изток. Атомни оръжия в ръцете на един режим, за който външния свят се състои единствено от врагове и зложелатели! В сравнение с този кошмарен сценарий, ядреният пат между Индия и Пакистан изглежда като идилия на стабилността. Засега няма никакви признаци за отстъпки от страна на Пхенян. Комунистите упорито отричат, че притежават обогатен уран въпреки недвусмислените доказателства, представени от САЩ, и въпреки разкритията за ядрената технология, продадена на режима от Пакистан. И все пак след приключия сега в Пекин втори кръг на многостранните преговори има и повод за оптимизъм: а именно, че продължаващият дипломатически натиск, комбиниран с перспективата за икономическа помощ и международно признание - вижте примера с Либия, - ще накара безумния режим в Пхенян да се откаже от ядрената перспектива. Както обобщи китайският външен министър: "Пътят е дълъг и каменист, но времето е на наша страна и на страната на мира."