Бакунин, свободолюбивият

"Ще бъда наистина свободен само тогава, когато всички, които ме заобикалят, са толкова свободни колкото мен." Така изглежда житейската философия на Михаил Александрович Бакунин, смятан за основател на анархизма. Той е роден на 30 май 1814 в аристократичен дом, в който цари либерална, западно ориентирана атмосфера. Описван е като избухлив, противник на несправедливостта и авторитетите. Изследователят на неговото творчество Волфганг Екард разказва: "Той е бунтар по душа, който още в младежките си години е обсебен от идеята за освобождаване от господството, която не го напуска чак до смъртта му".

Именно по тази причина той се отказва от военната служба, след като е завършил Военната академия в Санкт Петербург, и заминава за Москва. Там намира съмишленици - като литературния критик Висарион Белински и социалиста Александър Херцен, с които споделя страстта към германската философия. Изучава Кант, Фихте и Шелинг и става най-добрият познавач на Хегел за времето си. По-късно обаче си спомня следното: "Доста бързо се убедих в нищожността и суетата на цялата метафизика. Търсех дела, докато тя е абсолютното бездействие".

От 1840-та година нататък Бакунин обикаля Европа. Вдъхновен от политическите си приятели, като френския социалисти Пиер-Жозеф Прудон, той развива идеите си за антиавторитарния социализъм: "Анархизмът е социално революционен, тъй като не поддържа участието във властовите структури, а пропагандира отказа от това участие, отмяната на тези властови структури и създаването на нови, по-свободни общностни форми", казва той.

Враждата с Карл Маркс

Занаятчийски съюзи, професионални дружества, съвместно организирани заведения или образователни институции - Бакунин пледира за свързване и общност на съвместния живот далеч от каквато и да било държавна или религиозна намеса. Тези идеи извеждат Бакунин и на барикадите на движенията за мир в Европа след 1848: във Франкфурт, Париж или Прага. Той иска революция отдолу: "Идеята на Маркс за отмяна на утвърдените органични структури всъщност работи в полза на партиите", гласи една от тезите му.

В писмата си Маркс и Енгелс одумват "дебелия руснак", който си позволява дързостта да застане начело на работническото движение. Бакунин от своя страна съзира в "Диктатурата на пролетариата" бъдещия комунистически тероризъм, който през 20-ти век става реалност. Окончателният разрив между марксистите и анархистите настъпва през септември 1872, на петия конгрес на "Първия интернационал" в Хага. Изключването на Бакунин от основаната през 1864 Международна работническа асоциация всъщност обаче не е признато, посочва Волфганг Екард: "В действителност Маркс и Енгелс се провалят в опита си да наложат своята програма на малцинството, изритани са от Интернационала и организацията тръгва по собствен път - без Маркс и Енгелс".

Междувременно обаче здравословното състояние на Бакунин се влошава все повече - след осемте години затвор в Германия, Австрия и Русия и четирите години изгнание в Сибир. Но той използва оставащото му време изключително за революционна дейност - агитира сред работниците в Испания, вдъхновява анархистите в Италия, опитва се да радикализира "Международната лига за мир и свобода" на учредителния ѝ конгрес в Женева и, въпреки заболяването си, се включва в едно въстание в Болоня.

Бакунин умира през 1876 година в Берн, а както посочва Екард - той и до днес си остава интелектуално предизвикателство: "Той е мислител, който ще бъде актуален вероятно и през следващия век".