Балканите - зона за свободна търговия

Споразумението би могло да влезе в сила още догодина – след като в Букурещ представителите на Европейския съюз и правителствените ръководители на повечето от югоизточноевропейските държави се договориха за предприемането на решителната крачка: Балканите трябва да се превърнат в зона за свободна търговия. Което означава, че едно единствено споразумение ще отмени съществуващите 31 междудържавни договори, респективно – огромната бюрокрация. Австрийският федерален канцлер и сегашен председател на Европейския съвет Волфганг Шюсел изтъкна, че в икономиката на Югоизточна Европа се крие огромен потенциал. Който трябва да бъде използуван.

Държавите от Югоизточна Европа осъществяват повече от две трети от външната си търговия с Европейския съюз. И това показва какви още възможности има стокообменът с тези държави. Особено за малките предприятия, които осигуряват работните места в Югоизточна Европа.

Зоната за свободна търговия ще се простира от Черно до Адриатическо море. Всички държави, които все още не са членки на ЕС, ще станат част от нея – т.е. всичкибивши ягославски републики, както и Косово. Наред с Албания и Молдова, и България и Румъния искат да се присъединят, макар и за кратко - от гледна точка на надеждите за европейско членство още през следващата година. Според румънския премиер Калин Попеску-Таричану фактът, че въпреки това неговата страна се застъпва за споразумението за свободна търговия, е специален знак. Той подчертава, че Румъния се възприема като приятел и партньор на всички балкански държави:
Този регион има огромен потенциал. Всяка от страните би могла да подобри постиженията си, за съжаление оптималното състояние все още не е достигнато. Румъния иска да промени тъкмо това и в тази посока са насочени усилията ни.

При което трябва да спечелят всички – както в икономически, така и в политически план:
Това споразумение би трябвало да засили доверието на инвеститорите, да подобри конкурентноспособността ни и да допринесе за стабилността в региона.

Първоначално съвсем не всички правителствени ръководители, пристигнали за срещата в Букурещ, оценяваха идеята за зоната за свободна търговия като достатъчно положителна. Хърватия, например, изрази опасенията от възвръщането на един вид Югославия, македонското правителство също се дистанцира. Загреб преговаря точно в момента за европейско членство. Скопие пък се надява, че преговорите с Брюксел ще започнат в най-скоро време. Опасенията, че зоната за свободна търговия би могла да се превърне в един вид чакалня за ЕС, все още не са напълно отстранени. Затова и еврокомисарят по разширяването Оли Рен напомни за така наречената умора от разширяването сред някои от дръжавите-членки на ЕС. Председателстващият Европейския съвет Шюсел каза, че сега са нужни положителни новини от държавите-кандидатки:

Изграждането на новия образ на Югоизточна Европа е толкова важно в политически план, колкото и болезненият процес на реформи в отделните държави. Нищо не се променя толкова трудно, колкото предразсъдъците.