“Балканската чакалня за ЕС отесня”

Западният Балкан хлопа силно по вратата на ЕС. Съюзът всъщност с удоволствие би отворил, но не може да намери ключа за вратата. Вотът в Черна Гора за създаването на независима държава не изостри дилемата на ЕС , как да се отнася към ЮИЕ, но пък я илюстрира твърде точно: От една страна – се появи още една допълнителна държава, която иска да бъде приета в Клуба от засега 25 държави-членки, а от друга – стои един ЕС, който е само частично дееспособен.

Всичко това не е изненадващо. Вярно е ,че тъкмо ЕС и неговият върховен дипломат Хавиер Солана през 2002 година прокараха решението, Сърбия и Черна Гора да съставят обща държава. Солана също така е уверен, че постигнатото тогава в Белград е било правилно. Но откак през октомври 2005 ЕС започна преговори със Сърбия по споразумение за стабилизация, тя действа по две направления. В очакване на държавното разпадане, преговорите по икономическите въпроси бяха водени по отделно с двете съставни части, а онези по политическите въпроси - с централното правителство в Белград. Сега европейски дипломати казват, че преговорите би трябвало да бъдат изцяло отделени.

ЕС обеща на Балканите европейска перспектива. Стратегическият интерес на Европа е да се погрижи в този регион на континента за мир, демокрация и стабилност – казва комисарят по европейското разширяване Оли Рен. В крайна сметка именно шансът за европейско членство беше онзи стимул за развитие и реформи, който настъпи в Източна Европа след падането на желязната завеса. Приемането на десет нови държави в общността на 1 май 2004 само обогати ЕС, нито един от сценариите за катастрофа не се сбъдна – сочи още Рен, в същото време той подчертава обаче и нуждата, сред европейското население да бъде постигнат консенсус относно разширяването на общността.

Чакалнята на ЕС постепенно отеснява. България и Румъния ще станат членки номер 26 и 27 и ще се присъединят в началото на 2007 или най-късно през 2008 година. С Хърватия се водят преговори, също както и с Турция. Македония е получила обещание за присъединителни преговори, след като общността заглади вътрешните си спорове по въпроса, дали е способна да приема нови членове. Албания преговаря от януари 2003 година по споразумение за стабилизация с ЕС, а Босна/Херцеговина – от ноември 2005 –та. Ако стаутът на Косово бъде променен в посока на независимост от Сърбия, ще се появи и още един кандидат за европейско членство.

Само че вратата на ЕС на първо време ще остане затворена. Защото след провала на европейския проектоконституционен договор, в сила остава да действа договорът от Ница, който предвижда максимално 27 страни-членки. Наскорошната забележка на Рен, че първо трябва да се постигне споразумение около конституцията, преди да има ново разширяване на общността, вече доведе до протести в Хърватия и Македония. Защото подобно споразумение , ако изобщо бъде постигнато, ще дойде трудно и неизвестно кога. Освен това старите европейски държави ожесточено спорят по въпроса, каква да е целта на тяхната Балканска политика. Целта е еврочленството, пълната интеграция – казва например австрийската външна министърка Урсула Пласник. “ По-късно ще решим, какво да правим” – и отвръща френският и колега Филип Дуст-Блази, според когото все още не било ясно, докъде ще се стигне. В крайна сметка всичко е възможно”.