"Балкански хайдути"
22 юли 2009
Центърът за Източна Европа в Берлин се занимава активно с най-новата история на региона. Той е предпочитано място за дискусии, на които учени, журналисти и писатели от Източна Европа представят своя поглед към това, което се случи през последните десетилетия непосредствено преди и след падането на Берлинската стена.
От година насам към центъра има и издателство, чиято поредица "Българска история" дава нов живот на немскоезични книги за България, издадени само веднъж преди много години и забравени в архива. Наскоро благодарение на тази поредица се появи отново книгата "Балкански хайдути" на известния за времето си ориенталист Георг Розен. Тя е издадена за пръв и последен път през 1878 година.
Кое налага преиздаването на книгата 130 години по-късно?
Много от написаното в нея представя в отрицателна светлина хайдутството, а и самите българи. Розен избира гледната точка на тогавашната Османска империя към подвластните й народи, борещи се за независимост. В същото време книгата е безценен документ за видовете съпротива, оказвана от българите по време на османското владичество. Детлеф Щайн, ръководител на центъра за Източна Европа, се е спрял точно на тази книга, защото:
"Избрах книгата на Георг Розен "Балкански хайдути", с подзаглавие "Принос към историята на славянството", защото тя представя стериотипи за българите, много от които са отрицателни и се срещат и до днес. Ето защо поканихме известния учен проф. Боян Вълчев от Кьолнския университет да напише обстоен предговор за германските читатели", казва Детлеф Щайн.
Предговорът на българския учен е една от големите заслуги на това второ издание на "Балкански хайдути". Той представлява необходимия контрапункт към гледната точка на Розен и така поставя под въпрос точно онези отрицателните стериотипи за българите и Балканите, които се срещат и до днес. Самата книга на Розен обаче е значима с направените от автора преводи на български народни песни, както и на автобиографичния разказ на Панайот Хитов за хайдушките му години.
Културен мост към България
"Макар и да е част от европейското семейство България, а с това и историята й, са все още непознати на Запад", казва ръководителят на Центъра за Източна Европа Детлеф Щайн и аргументира амбициозния си план така:
"С тази поредица "Българска история" се опитвам да запълня някои пропуски в познанието за България, да представя историята на страната през 19-ти век и какви са последиците й днес. Тези книги няма да донесат големи печалби на издателството, но пък влизат в ролята си на мост между културите", казва Детлеф Щайн.
Както се очаква, интерес към книгата проявявват най-вече учени и изследователи, занимаващи се с Югоизточна Европа. Поредицата "Българска история" ще продължи с тритомното издание "Дунавските българи" от 1882 година на известния културолог и познавач на Балканите Феликс Канитц:
"Освен това в същата поредица подготвям и подбрана бибилиография на текстове за Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов, излезли на немски, френски и английски език. Изданието ще включва и биографиите на тези личности, които имат изключително значение за България. Важното за мен е те да бъдат представени на немскоезичните читатели", казва Детлеф Щайн.
"Литературна работилница"
Издателството към берлинския център за Източна Европа подготвя и друга поредица "Литературна работилница" с книги на съвременни поети и писатели, които пишат на български и немски език. Става дума за непубликувани досега текстове и първият от тях ще се появи през октомври тази година. Това е автобиографичният роман "Пътища срещу вятъра" на живеещия в Берлин българин Петър Русчуклиев. Книгата е писана на български език и разказва за живота в България през 70-те години.
Издателството към центъра за Източна Европа не разполага с големи финансови възможности, нито пък с богати спонсори: "Развиваме издателска дейност със собствени средства, т.е. на Центъра за Източна Европа. Така че разчитаме на собствени сили, но пък работим с любов към текстовете, защото смятаме че те подпомагат германо-българското сътрудничество, а и защото искаме да представим на германските читатели български автори и литература за България", казва ръководителят на берлинския център за Източна Европа Детлеф Щайн.