Банкерът на бедните

�йн Банк” и оттогава е считан за автора на тази концепция за борба срещу мизерията в третия свят. Повече информация от Кристоф Хайнцле в Делхи:

Когато Мусамат Анвара говори по телефона, едва ли не се чува звънтенето на монети. Тя е комуникационният център на Чамуркан, селце северно от столицата на Бангладеш Дака. Който иска да телефонира, използва джиесема на Мусамат. Тя си го е купила 1997 год. с помощта на заем от Грамийн Банк, което в превод означава “селска банка”.

“Идеята бе на Грамийн банк. А сега имам доходен бизнес. Около половината от това, което печеля от телефонните разговори отива за погасяване на заема. Останалото ми е чистата печалба”.

Преди жителите на селото е трябвало да изминават пеша или с велосипед пътя до столицата Дака, за да телефонират. Сега имат апарат в селото. Огромен напредък за бедната аграрна страна, смята Мохамед Юнус, чиято банка Грамийн разработва концепцията и междувременно е финансирала 140 хиляди телефони по селата.

“Представата за селото в Бангладеш е, че е много отдалечено, изолирано като остров и жителите нямат понятие какво става по света. С телефона на тази изолация се слага край и вече няма разлика между хората от града и от селата”, обяснява Юнус.

Непосредственият успех е осезаем за дамите с телефоните от Грамийн, които благодарение на микрокредите са се превърнали в бизнес-дами. За Мусамат Анвара този успех не е първият. И по-рано тя е успяла да подпомага бедното си някога семейство с помощта на заеми от банката Грамийн.

“Преди да получа първия кредит от Грамийн Банк, се борехме за оцеляване: мъжът ми продаваше бамбук, печелехме по малко пари от кокошките. Живеехме в сламена колиба. Сега живеем в истинска къща, имаме парцел земя, рибарник, децата ми ходят на училище. Сега сме добре и сме щастливи”.

Междувременно Грамийн банк развива дейност в 50 хиляди села из Бангладеш, в нея членуват близо 5 милиона души. Започва се съвсем скромно през 1974 год. благодарение на една екскурзия предприета от младия професор по икономика Мохамед Юнус. Потресен той констатира, че бедното селско население може да оцелява само с разбойнически искъпените кредити и по този начин попада все по-дълБоко в капана на дълговете. Простичката идея на Юнус гласи: малки кредити с ниска лихва и без гаранции за селските жители, за да могат те да започнат самостоятелна дейност като фермери или занаятчии.

Започва се успешно в едно селце, си спомня Мохамед Юнус:

“Мнозина казваха, това е твърде на дребнво, не доказва нищо, следователно разширих концепцията първо върху две, после върху още 50 села. Все още обаче не бяха убедени. Продължих все така и самият аз се убеждавах все повече. След това си казах: а защо да не основа собствена банка. Трябваха ми още веднъж две години, за да убедя правителството. В 1983-та най-сетне получихме лиценза за банката.”