1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Банковата криза и литературата

19 октомври 2008

Chicago boys, go home! Така е озаглавена статията на Хейзъл Хендерсън в седмичника "Фрайтаг", в която той се спира на неблаговидната роля на т.н. Чикагска школа на икономиста Милтън Фридман за сегашната финансова криза.

https://p.dw.com/p/Fc2h
Райх-Раницки отказва наградатаСнимка: AP

Сега вече знаем, че със своите иреални амбиции за печалба и непрозрачни методи, със своята безкрайна алчност капиталовите пазари сами се обричат на провал. Дали ставаме свидетeли на края на радикалния пазарен капитализъм на "чикагските момчета"?

Това не е сигурно, но е показателно, че дори министърът на финансите Хенри Полсън, който преди това все пак беше генерален директор на "Голдман Сакс", смята за наложително държавното регулиране в името на защитата на обществената собственост и интереси. Днес Полсън обвинява Уолстрийт, че със своите ексцеси не само е причинила кризата, но е действала абсолютно безсъвестно в ущърб на данъкоплатците и бъдещите поколения. Затова е необходима реформа на Уолстрийт и на цялото финансово казино - апелира Хейзъл Хендерсън на страниците на "Фрайтаг". Друга тема на страниците на германските седмични издания: Известният германски литературен критик Марсел Райх-Раницки предизвика

Henry M. Paulson Jr. bei einer Pressekonferenz am 10.10.2008 in Washigton G7 Treffen
Хенри ПолсенСнимка: AP

истински скандал

като на галацеремония в Кьолн отказа да приеме Наградата на германската телевизия. Мотивът - той не желаел да насърчава телевизионното затъпяване. Андреас Йолер, наблюдател на седмичника "Райнишер Меркур", смята, че това е повик във верния момент:

Може да го обвиняват в суетност и в какво ли не още, но едно е сигурно: Райх-Раницки е неподкупен. Неговата великолепно скандална изява остава незабравима. Това че той се възползва от повода, за да заклейми ниското ниво на церемонията и изобщо на развлекателната телевизия - този кратък проблясък не беше просто сенилна шутовщина на един намусен старец. Случаят е по-скоро отражение на един вид Kulturkampf, който се намира във финалната си фаза. Видно става с какви отчаяни похвати трябва да си служи един от последните мохикани на могъщето някога племе на интелектуалците, ако изобщо иска да бъде чут.

Разбира се нека не забравяме, че Райх-Раницки и енергично подкрепилата го негова колежка Елке Хайденрайх, днес също телевизионна звезда, никога нямаше да станат така известни, ако не беше телевизията. Някои пуристи сред германските литературоведи винят дори Райх-Раницки, че сам е допринесъл за

Marcel Reich-Ranicki
Марсел Райх-РаницкиСнимка: AP

принизяването на равнището на литературата

например чрез използването за оценъцен критерий на такива субективни категории като "скучен" или "уморителен". И наистина: скуката е усещане, но не и естетически мащаб.

С превръщането и на литературната индустрия в част от събитийната култура бе оказана мечешка услуга на културата на четенето. В надпреварата за купувачи, всеки що-годе успешен роман бива обявяван за литературно събитие на годината, а многобройните медийни награди допринасят още повече за натягането на тази безкрайна спирала.

Така че бунтът на Райх-Раницки идва в точния момент, момент, в който хората отново са обвзети от екзистенциална несигурност. Когато борсовите курсове, чековите книжки и извадките от банковите сметки не могат повече да покрият нуждата от четене, настъпва отново часът на литературата - заключава оптимистично "Райнишер Меркур".