1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бареков и театърът с миньорите

Ясен Бояджиев1 септември 2014

Един "нов" български политик, самообявил се за "десен", се прави на синдикален лидер и се изявява като спасител на миньорите. Поредната предизборна подигравка с миньорите, с всички останали и със самата политика.

https://p.dw.com/p/1D4ZE
Снимка: BGNES

Коментар на Ясен Бояджиев:

Сигурно помните тази история. Телевизионен репортаж документира как преди неотдавнашните евроизбори миньорите от Бобов дол получават инструктаж да гласуват за БСП и да осигурят гласовете на близките си. Под заплаха от уволнение и глад. И с поощрение - стотина лева аванс от неполучените заплати и ваучери за бакалията на собственика на мините. Последваха репортажи и за това как след изборите хората с ваучерите се бият за хранителни продукти пред изпразнените рафтове на въпросната бакалия. После известна с близостта си до БСП политоложка, някогашен кандидат за народен представител и заместник-председател на партията, основана от собственика на мините и на бакалията, чиято дъщеря пък този път бе кандидат за евродепутат в листите на БСП, намери следното благовидно оправдание за това извращение: „Работниците не могат да не гласуват за "Коалиция за България", защото тя защитава техните интереси. Работниците са левият вот".

Nikolai Barekov Bulgarien
"Новият политик"Снимка: BGNES

Историята се повтаря

Сега се задават нови избори и историята с бобовдолските миньори се повтаря по не по-малко отвратителен и циничен начин. Само че този път те, които навремето бяха „левият вот”, ще трябва да гласуват за „десен” политик - някогашен „журналист”, сега „нов политик”, но вече евродепутат и кандидат за министър-председател.

Преди няколко месеца, в навечерието на евроизборите, той обясняваше как въпросният собственик на мини, бакалия и партия ходил при него да правят коалиция, но бил „напъден”. "Казах му, че аз дори няма да вляза в неговите заводи, защото той не си плаща осигуровките, какво да говорим за заплатите. И ето го къде е кацнал - при БСП”, каза тогава новият политик. И още: "Какво социално има в една социална партия (БСП), която разчита на един олигарх (въпросния собственик), който три месеца преди изборите не е дал заплати на работниците си, след което им казва, че ще им даде по 100 лева, ако гласуват за определена партия”.

Минаха обаче три месеца, а „новият политик” и „олигархът” са вече коалиционни партньори - „на базата на общи принципи”. И политикът вече влиза в заводите - маскиран в миньорско работно облекло, той слезе в мината и като „съмишленик на миньорите, а не приятел на ръководството” обеща дотации за мините, още по-ранно пенсиониране, „работни места, достойни заплати и пълен хладилник”. За проблемите обвини държавата и управляващите, които смятали, „че е по-логично да се плаща високата цена на тока от чуждестранни мощности, вместо евтин ток от нашите природни ресурси”, и се зарече, че ако миньорите решат да стачкуват, ще слезе при тях в забоите. Два дни по-късно те вече стачкуваха предупредително, а той ги прикани „за да бъде чут техният глас, да не стоят затворени в рудниците, а да излязат в центъра на София”. И каза: „Да са живи и здрави миньорите, да не се подлъгват по политическия популизъм”.

Популизъм без граници

При това самият той е ярък пример за популизъм. Предизборната програма на партията му е напълно неосъществим сбор от щедри благопожелания и обещания за всеки и за всички без никаква връзка с действителността, а най-често срещаните думи са „безплатно”, „повишение” и „увеличение”. Пример за популизъм е и начинът, по който този политик се прави на спасител на миньорите, като лъже едновременно и тях, и всички останали.

Hristo Kovachki Bulgarien
Собственикът на мини, бакалия и партияСнимка: BGNES

За съжаление бъдещето на мините в Бобов дол, както и на целия български подземен въгледобив, не е никак розово. Първо, защото производството им е скъпо, но за сметка на това допотопно. И второ, защото добитите от тях въглища се използват почти изцяло само в притежаваната от споменатия вече собственик на мини, бакалия и партия ТЕЦ „Бобов дол”. Чието производство е също скъпо (обратно на твърдението на „новия политик”) и допотопно.

Още от времето на приватизацията ѝ е добре известно (включително на нейния собственик), че централата може да съществува единствено ако в нея бъдат направени инвестиции за съобразяването ѝ с европейските екологични изисквания (които са и изисквания на българския закон). Такива инвестиции обаче не бяха направени (за разлика от споменатите чуждестранни централи, инвестирали над милиард и половина евро и отговарящи на тези изисквания), поради което днес централата продължава да замърсява околната среда и да трови околното население. Държавата дълго време си затваряше очите и намираше начин да отлага неизбежното. Сега обаче „ножът вече опира до кокала”, надвиснала е опасността от плащане на огромни глоби от бюджета, държавата на първо време е принудена да ограничава производството на централата, а скоро ще бъде принудена и да я затвори. Това, впрочем, очаква и други ТЕЦ-ове (някои от които са на същия собственик), а „чужденците” от ЧЕЗ вече спряха своята ТЕЦ „Варна” и се готвят да инвестират в нужните ѝ екоинсталации.

Така че, ако в ТЕЦ „Бобов дол” не бъдат направени инвестиции, бобовдолските мини са обречени и положението на работещите в тях миньори ще става все по-критично. Виновник за това обаче не е държавата. Не са виновни и управляващите - днешни и предишни. Виновен е собственикът на ТЕЦ-ове, мини, бакалия и партия. Обратно на твърденията на „новия” политик.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev
Ясен БояджиевСнимка: DW/P. Henriksen

Какъв е смисълът на театъра с миньорите

„В България няма по-десен човек от мене”, казва той. След което се изявява като крайно ляв синдикален лидер и повежда миньорите на стачка. Поредното действие в разигравания от него предизборен театър - подигравка с миньорите, с всички останали и със самата политика.

Смисълът на този театър е консумацията на коалиционния „брак по сметка” между собственика и политика. И двамата се надяват да спечелят. Единият - възможността да продължи да печели както досега, без да инвестира в енергийния си бизнес. Другият - да спечели гласове, както на предишните избори.

Тогава номерът мина и той вече е член на Европарламента. Колко хора ще се хванат този път на театъра?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми