1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Батак като българско паметно място

27 април 2007

Проектът на д-р Улф Брунбауер « Батак като българско паметно място » стана повод за смущаващи политически реакции. Какво се крие зад това ? Коментар на Е. Барух

https://p.dw.com/p/AuVl
Дори премиерът Сергей Станишев се почувства длъжен да заклейми отричането на Баташкото клане
Дори премиерът Сергей Станишев се почувства длъжен да заклейми отричането на Баташкото кланеСнимка: AP

Ако днес ми зададат въпроса откъде докъде се простира добре експлоатираното и добре тиражирано българско псевдородолюбие, бих отговорила от Либия до Батак.

Либия – заради недопустимата, смущаваща нечувствителност, която прозира зад лицемерните опити на неколцина доста нечистоплътни политически фигури да оцелеят в

публичното пространство на гърба на една автентична човешка трагедия.

Батак – заради несъразмерната истерия, в която за съжаление и срам бяха въвлечени и първите държавни мъже – по повод тиражирането на една по същество тенденциозна клевета.

И в двата примера става дума за подмяна. Добре тиражирана и добре прецелена. Всеки може да прави подобни опити. Въпросът е поради каква причина те са успешни ?

Когато бе лансирана идеята медицинските сестри да бъдат включени в листите за евродепутати, въпреки цялата абсурдност на подобно предложение, то дълго време беше коментирано, осмисляно, оглеждано, претегляно. И вместо на избирателите да се обясни, че всъщност това е опит за подмяна на целта, на смисъла и идеята за присъствие на български представители в Европейския парламент…, тиражните медии се впуснаха в дебати относно това отговарят ли медицинските сестри на посочените от ЦИК критерии или не отговарят ? Как да се тълкува в техния случай изискването за « отседналост ? » « Отседнали » ли са или не са… Случи се така, че всеки в България, който търси евтина популярност, хваща темата за смъртните присъди и започва да я размахва патетично в ефира. Като по този начин я лишава дори от истинския й трагизъм.

Скандалът по повод една несъстояла се научна конференция е още по-нелеп. Първо, защото в случая става дума за тенденциозно тиражиране на няколко неверни версии. Второ, защото борави с квалификации, които напомнят за отдавна минали времена, и трето, защото е допотопен опит за администриране и намеса на политиката в науката – което само по себе си е лоша диагноза за самочувствието и на политиците, и на академичната мисъл у нас.

Най-лошото е, че успехът на подобни подмени издава леснината, с която гласовити патриотари са в състояние да манипулират не само населението, но и част от така наречения български елит. Издават още цяла гама от комплекси, които ни пречат да се изправим с лице към собственото си минало, да бъдем модерни, да бъдем истински, да бъдем себе си.