Батискафи в Северния ледовит океан

Кой всъщност казва , че руснаците опънали знаме под леда на северния полюс?Това което световната общественост видя миналата седмица бе корабен прозорец , зад него зеленикаво-жълт сумрак и ръка на робот , която оставя руско знаме с неопределен размер. Един талантлив бивш шпионин като Владимир Путин би могъл да заснеме също и флагчето намиращо се на писалището на президента така че да изглежда заснето във ваната на хипопотама в московската зоологическа градина.Това би се вмествало в една голяма традиция , тъй като историята с ефектно развяване на национални флагове е история на безскрупулни инсценировки. Сега изобщо да не говорим за знамето на Луната , което може би все пак е било посадено в някое холивудско студио. Да вземем само съветското знаме на берлинския Райхстаг на 2 май 1945 . Снимката на Евгений Халдей за уж спонтанната акция и до днес символизира тоталното германско поражение.Всъщност развалината бе превзета на предния ден .Последваха истински фотографски канонади , чиито резултати бяха многократно ретуширани. Сталин искаше снимката , която показва неговия триумф в отечествената война. И той получи желаната снимка.

Така както два месеца преди това американците майсторяха на японския остров Иво Жима своята ултимативна снимка на победата. “ Това е снимка за вечността” , извикал шеф-фотографът на Асошиейтид Прес , след като видял снимката на Джо Розентал , на която шест американски войници забиват в земята парче водопроводна тръба с американското знаме.Неотдавна Клинт Истууд направи по тази история филма “ Знамената на нашите бащи.”Също и тази снимка от 23 февруари 1945 е инсценирана . Знамето на първата снимка било твърде малко , а освен това един висш офицер искал да отнесе снимката със себе си. Така втора батарея фотографи се изкачва на планината за да документира победа , каквато всъщност няма.Трима от шестимата войници , които развяват американския флаг загиват още в битката за Иво Жима.В битката за снимките обаче Розентал беше непобедим.

А сега пък снимки от дълбочина 4261 метра , с които Русия набляга на претенцията си за 1 милион и 200 хиляди квадратни километра от морското дъно. Явно такива архаични ритуали са необходими също и във времена , когато всеки компютърен юзър може от масичката си да превзема територии , поне във виртуалния Second Life . Силата на символичните жестове е огромна , иначе другите съседни на Северния полюс страни нямаше толкова бързо да реагират с подигравки по адрес на руската инсценировка.Руснаците спокойно можеха да опънат там и един бял чаршаф , каза говорител на американското правителство. Все пак обаче американците веднага изпратиха към мястото един ледоразбивач.По-добре една напомняща за Средновековието надпревара , вместо да се гласува доверие на съответната комисия към ООН , която би имала задачата да разрешава спора около собственическите права върху Северния полюс.

“ Сатаната на собствеността отравя всичко до което се докосне”, писа Жан-Жак Русо в произведението си “ Емил”.Този Сатана лесно може да се разпознае. Най-често той носи знаме със себе си.