Бедността е болен проблем в двете бъдещи членки на Европейския съюз България и Румъния

Трифон Яръмов събира угарки от улицата, не може да си позволи да си купи цигари. От 12 години 52-годишният човек не може да си намери работа и е един от милионите българи, които живеят под границата на бедността. С брутен вътрешен продукт едно евро на глава от населението, т.е. под една трета от средноевропейскийя страната ще бъде най-бедният член на Европейския съюз, когато идущата година влезе в него. “Понякога припечелвам към 250 лева на месец, за мен това са много пари”, казва Яръмов, седнал на една пейка в софийски парк. “За зимата обаче ме е страх да мисля, понякога месеци наред не намирам никаква работа”, казва той.

Във вторник Европейската комисия ще оповести решението си дали България и Румъния ще бъдат приети в Евросъюза на първи януари идущата година или отново ще отложи приемането с една година. Според експертите обаче еврочленството ще изправи двете бедни страни пред невероятни проблеми. Натискът за по-нататъшни реформи в икономиката и орязвания в социалната система ще се засили още повече. От 2001 г. доходите в България са нараснали наистина с над 40%. Според студия, публикувана миналата година, половината от населението обаче живее с не повече от две евро на ден. Покупателната способност е по-ниска, отколкото преди края на комунизма през 1989 г. Разпределен върху глава от населението, средният доход според статистическата служба е 204 лева. При това половината от доходите на най-бедните идват от социални помощи, които ще намалеят вероятно на половина след предстоящата реформа в пенсионната и в образователната система.

“България дълго време ще куца след другите европейски страни и ще бъде зависима от Евросъюза”, казва проф. Идес Никез от университета в Льовен. “Тази страна ще бъде член на Евросъюза, който винаги ще трябва да моли за помощ и подкрепа.”

Най-голяма е бедността по селета. Тук каруците са двойно повече от колите, според европейска студия за стандарта на живот от 2003 г. половината от къщите в българските села не разполагат с тоалетна. Според проучвания на общественото мнение 65% от българите са за приемането на страната в Европейския съюз. Мнозина смятат, че чуждите инвестиции и разкриването на нови работни места са най-добрия пък към повишаване на стандарта на живот. Въпреки 11-те милиарда евро, гарантирани от европейските фондове за развитие, според експертите България едва след десетилетия ще може да се изравни донякъде с останалите страни от Евросъюза. Гергана Нойчева от центъра за европейски изследвания в Брюксел казва: “Прогнозите не са розови. Нашето поколение няма да доживее изравняването.”

Подобно на Яръмов, много хора ровят всеки ден в кофите за боклук в столицата и търсят остатъци от храна. Яръмов е загубил работата си в една фабрика преди 12 години. “Тогава все още имах приятели”, казва той. “Сега приятелите, които имат работа, странят от мен, защото се боят, че ще им искам пари. Животът е жесток.”