Бедността я има и в Германия

Който е разгърнал излязлата наскоро луксозна цветна притурка на реномирания “Зюддойче Цайтунг” сигурно е попаднал на една стотия, озаглавена”Последния писък на модата”. Мода за деца, реклами, както и съвети за скъпо допълнително частно обучение, интересни посещения на музеи за деца в цяла Европа идр. В статията става дума и за бедност и бедни деца, но – в Република Молдова. При това авторите не е трябвало да търсят толкова надалече в чужбина, за да информират за бедността сред децата. Нея я има и в Германия – казва протестантският пастор Бернд Зигелкоу, който в Берлин е основал проект в помощ на бедните деца. Той казва:

“Има все повече семейства, които са засегнати от бедност. Най-сериозен е проблемът сред самотните майки, които често пъти нямат никаква перспектива и предават отчаянието си на своите деца. Така децата влизат в същия кръговрат от проблеми, а в по-късния си живот често стават зависими от социални помощи.”

Много от децата, които посещават помещенията на Берлинския проект в Хелересдорф, или в Хамбург и Мюнхен са доволни, че изобщо има място, на което да се чувстват обгрижени, като например 10 годишния Нико:

“Идвам тук, защото има безплатно ядене, а в къщи яденето не достига. Няколко души от моя клас казват, че това е тъпо, защото те имат повече пари и от време на време пускат по някоя и друга забележка по този повод. Те не познават този проблем, защото не са принудени да се ограничават. От време на време те казват, че съм беден и това не ми е приятно. Понякога даже ме оскърбява.”

От години бедността в Германия се засилва. Вярно е, че повечето деца не са истински бедни, но те не спадат към доволните консуматори на модни дрехи, електронни игри и комютърен софтуеър, представени в притурката на “Зюддойче Цайтунг”. От години насам се увеличава дела на децата в Германия, които живеят в относителна бедност. Германското представителство на УНИЦЕФ и Германският Съюз за защита на децата предполагат, че междувременно има два и половина милиона деца в Германия, които живеят от социални помощи – т.е. в относителна бедност, при която средният доход на семейството е наполовина по-нисък от средния за страната. И в богатата Германия има все повече деца, които не си дояждат или пък се хранят едностранчиво, и които – въпреки наличието на добре разработена система на обществено здравеопазване - не получават достатъчно медецински грижи и обслужване. Президентът на Германското обедението за защита на децата Хайнц Хилгерс казва:

“Не може да бъде правилно в добрите жилищни квартали близо 100% от децата да се възползват от различните профилактични прегледи, докато в кварталите с панелни жилища, където живеят предимно бедни, само 40% от децата получават подобна възможност. Същото се отнася , разбира се, и до всички ваксинации.”

Председателката на УНИЦЕФ за Германия Хайде Симонис призовава, държавата да не дезертира от своите задължения в тази връзка:

“На първо място трябва да се погрижим за това, аргументът, че държавата нямала право да се бърка в семейната политика на хората и родителите, да бъде отстранен. Държавата е задължена , а е поела и доброволни задължения чрез Конвенцията за правата на децата.”