Бездомните деца на Букурещ

Кристина е на 19. Тя е зависима от дрогата "Aurolac" - разредител за лакове, вдишван от найлонови торбички. Заедно със своите братовчедки Кристина живее в каналите на Букурещ. Такава е съдбата и на много други бездомни деца от румънската столица. "Животът долу е тежък. Нямаме вода, за да се къпем. Понякога нямаме и какво да ядем", казва тя. Близо 1000 от 6000 бездомници в Букурещ са деца.

Под земята много от бездомниците са се опитали да си създадат свой собствен кът: с помощта на свещи, одеяла, найлони. Тийнейджърката Карина живее тук заедно с други младежи. Много от бездомните деца, намерили убежище в канализацията на града, са израснали в домове за сираци.

25 години след падането на комунистическия режим, едно ново поколение бездомни и наркозависими деца завладя улиците на Букурещ и намери убежище в канализацията на града. Техният живот е кратък и тъжен. Понякога самите те стават майки и бащи - като Мона. Тя е на 19 и е бременна с второто си дете. Мона живее с дъщеря си и приятеля си под земята.

20-годишният Ремус също живее под земята - сам, без семейство, без приятели. Той спи под един от централните площади на Букурещ. Предпочита това място вместо препълнената канализация под Северната гара. А и там, където е устроил леглото си, е топло: близо до него е градската система за отопление.

В Румъния системата на домовете за сираци е въведена по времето на режима на диктатора Чаушеску, който забранява абортите. След промените, в началото на 1990-те години условията в домовете за сираци стават непоносими. Много от децата в домовете предпочитат да избягат оттам и да потърсят подслон някъде другаде.

Близо до Северната гара на Букурещ мъж влиза с чантата си през една дупка "в парка под земята". Този "парк" е средище на дилъри и наркомани. Именно на това място, Северната гара, бездомните деца на Букурещ за първи път откриват тунела под града.

Тази двойка се е устроила под един от букурещките квартали, населявани от представители на средната класа. Предполага се, че в румънската столица има около 6000 бездомници. Особено през зимните месеци много от тях търсят убежище под земята.

Четиригодишната Пепита похапва чипс, докато братовчедка ѝ Кристина диша "Aurolac" - разредител за лакове и бои, превърнал се в уличната дрога на бездомните румънски деца. "В канализацията не се живее лесно. Понякога се събират толкова много хора, че въобще не мога да спя", казва Пепита и добавя: "Иска ми се да можеше да ходя на детска градина."

Не всички бездомници в Букурещ живеят под земята. 32-годишната Николета, която е бременна с третото си дете, живее заедно с приятеля си близо до Централна гара. Там са си устроили свой лагер. Първите ѝ две деца са ѝ били отнети от Службата за закрила на децата. Тя обаче се надява, че ще може да задържи третото си дете.

24-годишният Сергиу е израснал в дом за сираци. Като тийнейджър бяга оттам и заживява на улицата и в канализацията, където бързо става наркоман. "Много исках да зарежа дрогите, но там нямаше как да го направя. Затова заживях под един букурещки мост, където е по-спокойно", разказва той. В момента Сергиу се опитва да завърши средното си образование и да си намери истински дом.