Безкрайната криза в колоездачния спорт

Колоездачният спорт, поне в Германия, потъна в самоизкопан гроб, ликвидиран от своите безскрупулни главни действащи лица, които не се интересуват нито за спортсменство, нито за функцията на личности, които би трябвало да служат за образец, нито пък за собственото си здраве. Все по-дълъг става списъкът с имената на

дискретираните герои

Последните скандали с колоездачите Щефан Шумахер и Бернхард Кол показват провала на всички концепции за самопречистване. Двамата се състезаваха за тима Геролщайн, чийто шеф Ханс-Михаел Холцер както никой се ангажира толкова енергично за чистия спорт. Сега Холцер казва, че се е провалил, че е капитулирал пред криминалната енергия.

Шефът на екипа Геролщайн напуска колоездачната сфера, оттеглянето се оказва единствена възможна опция. Така видяха нещата също и публично-правните телевизии в Германия. С решението си да преустановят предаванията от Тур дьо Франс професионалният колоездачен спорт в Германия отново се превръща в периферен спорт, тъй като

развоят е сходен както при ефекта с доминото

Не се ли съобщава в по-значителна степен за колоездачния спорт, на спосносорите им липсва платформата, на която да се представят. Така погледнато, анулирането на колоездачната обиколка на Германия за 2009 година е логична последица от развитието.

Под въпрос са вече и малкото класически колоездачни състезания, като например във Франкфурт и Кьолн, а да не говорим за многобройните малки колоездачни състезания, за които ще бъдат закрити финансовите източници. Тъкмо тук са невинните жертви на кризата. Дали господата Щефан Шумахер и Бернхард Кол са помисляли дори и за миг за запалените по колоезденето деца и юноши, които искат да участват в състезания?