Безотговорно: германката, която на 65 очаква четиризнаци

"Поразен съм от факта, че медицината прави възможни подобни бременности, само защото са биологически осъществими. Като лекар не проявявам никакво разбиране към подобен вид експерименти", казва проф. Франк Лувен. Ръководителят на неонатологията в университетската клиника във Франкфурт, както и редица негови колегии, са ужасени от бременността на 65-годишната берлинчанка, която по професия е учителка и на която през лятото ѝ предстои да роди четиризнаци. "Раждането на деца е по принцип нещо наистина прекрасно, но този случай кандидатства да бъде вписан в книгата на отрицателните рекорди. Това е ужасяващо", казва професорът.

Още през 2005 година същата жена породи медийна сензация. На 55-годишна възраст Анегрет Р. роди тогава 13-то си дете - момиченце, а десет години по-късно отново очаква деца - този път четири наведнъж. На всичко отгоре е самотна майка, без партньор в живота. Тъй като не е можела да зачене по естествен път, берлинчанката е предприела няколко опита за оплождане "ин витро" в чуждестранни клиники.

"Това е противоестествено!"

С напредването на възрастта плодовитостта на жената спада радикално вследствие на хормонални промени. Най-съществената промяна е тази, че яйчниците престават да произвеждат яйцеклетки. Поради това на берлинчанката са били имлантирани вече оплодени яйцеклетки. Цялата процедура е била проведена в източноевропейска държава.

"Безотговорно е жена на такава възраст да бъде подлагана на хормонална терапия, в резултат от която да получи възможност да забременее. Това е противоестествено и застрашава живота както на майката, така и на децата", възмущава се проф. Лувен. Износването на няколко плода едновременно обикновено води до преждевременни раждания, които често са съпътствани от различни по тежест проблеми и увреждания.

"Длъжни сме да се съобразяваме не само с желанията и житейските планове на майката, а да помислим най-вече за благото на децата", подчертава и Йохен Фолман, който е ръководител на Института за медицинска етика и история към Рурския университет в Бохум. "Износването на четири зародиша е рискова бременност дори за млади жени. В такива случаи децата нерядко идват на бял свят с различни недъзи и здравословни проблеми, които ги измъчват цял живот", обяснява Фолман.

Методите на репродуктивната медицина са уредени по различен законов начин в отделните европейски държави. В Германия има закон за защита на ембриона. Даряването на яйцеклетки - тоест, тяхното имплантиране в утробата на друга жена, е забранено. Наказуема е и всяка помощ в това отношение - например от лекари, които препращат към специалисти в чужбина.

Даряването на оплодени яйцеклетки също е забранено в Германия - по етични и морални причини. Йохен Фолман смята това за правилно: "Знаем за много деца, които макар да са отраснали щастливо със своите родители, по-късно развиват понятното желание да изяснят генетичния си произход. Това означава, че когато някой ден децата почувстват потребност да се запознаят с биологичните си родитгели, би трябвало да им се осигури възможност да го сторят. Но когато става дума за изкуствено оплождане - и то от чуждестранни дарители, подобна възможност не съществува", пояснява експертът по етика.

"Най-важно е благото на детето"

Късната бременност носи сериозни рискове както за подрастващите деца, така и за физическото и психическо здраве на майката. Независимо от това обаче медицината помага на жените да осъществят и някои "позакъснели" бременности. Дали не би трябвало да се въведе възрастова граница за оплождането "ин витро"? "Не", отвръща Йохен Фолман: "Случаят с берлинчанката е сензационен, но той показва всъщност една отдавна забележима тенденция". В наши дни раждането на деца се отлага за все по-късно, тъй като жените правят кариера или пък в продължение на дълго време не могат да си намерят подходящ партньор.

"Чрез възможностите за изкуствено оплождане медицината масивно се намеси в природните механизми. Жените вече имат възможност задълго да отлагат раждането на деца", казва Фолман. Колко дълго може да се отлага това, е въпрос, който опира и до чувството за мярка, смята експертът по медицинска етика: "За да намерим вярната мярка, е нужно да претеглим всички вреди и ползи. Защото в крайна сметка най-важно е благото на детето", категоричен е Фолман.