1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

''Безценните'' шпиони на НРБ

Николай Цеков31 октомври 2013

Депутати от БСП се опитват да ремонтират Закона за досиетата, а самата Комисия по досиетата е застрашена от закриване. Има ли измъкване от сянката на ДС? Мнения на политолога Антон Тодоров и историка Момчил Методиев:

https://p.dw.com/p/1A9aK
Снимка: picture alliance/Denkou Images

От 2006 година насам Комисията по досиетата успя да хвърли светлина върху дейността на почти 8 000 агенти и сътрудници на репресивния апарат на българския комунистически режим. Сега обаче самата Комисия е на мушката на управляващите. Опасността България отново да не успее да прочете позорните страници от близкото си минало бе потвърдена и по време на дискусия в Народното събрание, организирана наскоро по инициатива на фондация „Конрад Аденауер“. Според шефа на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, тази опасност е съвсем реална, след като за 23 години лобито на ДС седем пъти е успяло да осуети приемането на закони и създаването на комисии за отваряне на досиета. Педантичното зачеркване на каквато и да е възможност за лустрация по отношение на офицерите и доносниците на комунистическите тайни милиции е сред основните причини както за безнаказаното източване на огромни средства от държавата в хода на приватизацията, така и за банковите фалити през 1996-1997 година. Около това мнение се обединиха всички участници във форума на фондация „Аденауер“.

Защо ги пазят?

Нестихващите улични протести и общественият натиск върху правителството на Пламен Орешарски вероятно са сред причините, заради които БСП вече месец не се осмелява да внесе в пленарна зала законопроекта си за промяна в Закона за досиетата. Въпросната промяна цели да спре осветяването на сегашни началници във външното и военното разузнаване - под предлог, че това би застрашило здравето и контактите им. „Всъщност основната причина за пазенето на безценните шпиони на НРБ е, че Първо главно управление на ДС (външно разузнаване) и Разузнавателното управление при Генералния щаб на Българската народна армия са работили изключително зле“, твърди политологът Антон Тодоров. „Лично съм прегледал хиляди страници с доклади на началниците на тези служби, които съдържат убийствени констатации за зле свършена работа, 70-80 процента от която, по думите им, не става за нищо. В продължение на години военните разузнавачи зад граница не са успели да осъществят нито една вербовка. Имало е и истински скандали - като например смешката с разузнавача в Дамаск през 1982 година, който изпратил в София с 2 месеца закъснение информация за едно отдавна известно посещение на високопоставен американски дипломат“, разказва Тодоров.

Той е разкрил случаи, в които военните разузнавачи на НРБ са изпращали в централата си обикновени диплянки, раздавани безплатно в рамките на изложения на военна техника. Изпращачите обаче твърдели, че „безценната“ информация била придобита в резултат от сложни и скъпоструващи оперативни действия. „И шпионите от Първо главно управление често изпълнявали „плана“ чрез изрязване на вестникарски статии и гледане на телевизия. Това са били едни хрантутници, които вместо да набавят автентична информация и да вербуват агенти, просто са си гледали кефа. Ако имената на тези шпиони бъдат огласени и ако обществото се запознае с фактите за техния „професионализъм“, тези хора ще изпаднат в доста глупаво положение”, казва политологът. И добавя, че в докладите за българските шпионски акции зад граница не липсват и такива нелепи сюжети като неустановеното изчезване на 4 000 долара от касата на посолството в Анкара. „Но това е нищо в сравнение с много по-сериозните обвинения за източване на българските държавни предприятия преди и след промените през 1989 година - обвинения, които и сега биха могли да донесат много неприятности на някои действащи или пенсионирани разузнавачи”, посочва Антон Тодоров, като припомня, че финансирането на крайно раздутата служба „Военна информация“ с щат над 1 400 души поглъща ежегодно над 36 милиона лева, и то без ясни отчети какво точно прави. Близо 50 на сто от нейните служители са работили и за военното разузнаване на НРБ.

Akten der bulgarischen Staatssicherheit
ДС без крайСнимка: BGNES

При изследвания на архивни документи политологът е попаднал на изумителен случай, чието действие се развива през уж свободната 1990 година. На 22 май, в разгара на протестите срещу БКП и нейния президент-„танкист“ Петър Младенов, шефът на Генералния щаб на армията Христо Добрев и генерал Михаил Мойсеев, началник на Генералния щаб на съветската армия, подписват споразумение, съгласно което в България трябва да бъдат инсталирани електронни станции на съветското военно разузнаване за подслушване на всички видове комуникации - телефони, факсове, радиосъобщения и прочие. „Нека не забравяме, че от 1975 до 1990 година всички български граждани, започващи работа в структурите на МВР и военното разузнаване, са подписвали специален клетвен лист, в който към обичайните клетвени думи да бъдат верни докрай на БКП, е добавен и ангажиментът да бранят интересите на великия Съветски съюз”, разказва Антон Тодоров.

Битката около параграф 12

Д-р Момчил Методиев, изследовател на най-новата история на България, забелязва признаци за един вид реставрация на ДС: „Отново в употреба е митът за достойните бойци на тихия фронт зад граница, които са противопоставени на гнусните доносници в България. Всъщност зад цялата истерия за непотребността на Комисията по досиетата и за нуждата да бъде поправен Законът за досиетата, за да не се осветят зависимостите на началници в разузнаването, се крие всъщност продължаващият вече седма година отказ на двете разузнавания да предадат архивите си на Комисията и така да изпълнят изричното изискване в Закона за досиетата. Вкарването на прословутия параграф 12 в този закон цели да скрие и хора, които никога не са били на мисии извън България. Обяснението ми е, че се цели да бъде опазена „честта“ на някои личности, които са все още много влиятелни. Това е смисълът на цялата битка около параграф 12“, обобщава д-р Методиев.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми