Бенедикт ХVІ и бъдещето на католицизма

Първият конклав през третото хилядолетие опроверга тази поговорка. Само за 26 часа – рекордно къс срок – върховният пазител на католическата вяра се превърна в глава на 1, 1 милиард вярващи, от кардинал Йозеф Ратцингер стана папа Бенедикт ХVІ.

И така – никакъв кандидат от някоя страна от южното полукълбо, никакъв реформатор като Йоан ХХІІІ, никакъв нов пакет от клерикални идеи. И все пак един човек на църквата, чиято научна репутация не се поставя под съмнение дори от противниците му. Новият папа притежава остър ум, огромна теологическа дълбочина и шлифован език. Освен това първият германец на престола на св. Петър от 482 години насам е привърженик на континуитета на най-високия пост в католицизма.

В продължение на 25 години Ратцингер, стоящ много близо до своя папа-предшественик, направляваше съдбините на католическата универсална църква, така че той отлично познава механизмите на папската власт. И все пак: нито ликуването на десетките хиляди хора на площада св. Петър, нито многобройните благопожелания не могат да прикрият факта, че понтификатът на Бенедикт ХVІ ще бъде време на преход.

Може би това намира отражение и в изборния резултат, според който Ратцингер е получил само 77 от 115. гласа в кардиналската колегия. Той ще седне на престола на св. Петър, но едва ли ще размести другите мебели. А тъкмо това очакваха много католици, особено в Германия и Западна Европа – един открит, готов на диалог понтифекс, един в буквалния смисъл на думата строител на мостове, мостове между либерали и консерватори, между църкви и религии.

Може би туй е причината за това, че най-голямата съпротива в конклава против избора на 78-годишния Ратцингер, както се научава, е дошла тъкмо от страна на германските кардинали. Защото е ясно, че рано или късно католическата църква трябва да се промени. Ако иска да оцелее тя ще трябва да събере смелост и да се нагоди към огромните промени в съвременния свят, като се обнови вътрешно. Това се отнася за отношението към църковните лаици, към ролята на жените в църквата, към разбирането на свещениците за тяхната служба. Това се отнася разбира се и за процеса на екуменическо сближение с некатолическите църкви.

Като кардинал, Ратцингер бе твърдолинеен по всички основни направления на католическата политика. Дали сега след въздигането му за папа той ще постави нови акценти в дейността си? Едва ли. Остава надеждата, че новият пост ще го накара поне да посмекчи възгледите си. Това също е ставало вече. Защото Светият дух действа не само по време на конклава, но и след него.