Берлинале: драми и скандали извън кинозалата

"Всички ще дойдат" - казва Дитер Кослик, шефът на филмовия фестивал Берлинале, имайки предвид холивудски и европейски звезди от по-голяма и по-малка величина. Личи си, че Кослик не обича този въпрос, но булевардните издания не пропускат да попитат, кой ще премине по червения килим на малкия площад "Марлене Дитрих". И така не само по екраните, но и на живо Берлин вече посрещна или пък ще посрещне през идните дни Клив Оуен, Рене Зелуегер, Деми Мур, Мишел Пфайфер... Разбира се, звездната редица се води от председателката на тазгодишното жури - шотландската актриса, носителка на Оскар Тилда Суинтън, известна с ролите си във филми като "Цената на мълчанието", "Плажът", където партнира на Леонардо ди Каприо и "Ванила скай" с Том Круз.

Шефът на Берлиналето Дитер Кослик хвали Тилда Суинтън и като актриса, запозната добре с фестивала:

"Най-напред участва в секцията "Форум на младото кино", после в състезателната програма и в секцията "Панорама". Била е вече в журито, а сега го председателства. Когато й се обадих, за да я поканя, тя ми каза: "Обаждаш се точно навреме", похвали се пред журналисти Кослик.

Номинациите - изненада за критиците?

Любопитно е, как холивудската звезда ще се прояви като председател на журито в Берлин. Дали по стара традиция номинациите за мечките ще изненадат критици и киномани, защото само малцина са забелязали въпросните филми? През последните години например Берлиналето се открои като страстен почитател на трудносмилаеми китайски филми. Или може би известната с желанието си да експериментира Тилда Суинтън ще последва примера на една от предшественичките си на председателското място в журито - Джина Лолобриджида. През 1986-та година тя се дистанцира от колегите си, дари изненадващо "Златната мечка" на филм за левите терористи в Германия.

Впрочем скандалите не са рядкост в историята на този кинофестивал, основан през 1951-ва година от американските войски в Западен Берлин като фронт срещу болшевизма. Не случайно мотото на първия фестивал е "Витрина на свободния свят". Филмът, който го открива, е мелодрамата на Хичкок "Ребека". Не след дълго идва и първото голямо признание - през 1956-та година Берлинале е включен в списъка на филмовите фестивали от категория "А", т.е. най-добрите.

Любопитството към отсъстващия Изток

е в основата на един от първите скандали. През 1953-та година Берлиналето очаква с нетърпение Гари Купър. Малко след пристигането си в Западен Берлин обаче холивудската звезда става неоткриваема. "Гари Купър е изчезнал, при това в Източен Берлин", бият тревога организаторите на фестивала, предполагайки, че световноизвестният актьор е отвлечен. Оказва се обаче, че той е взел сам решението си и никой не е могъл да го спре да посети още веднъж киностудията в Източен Берлин, където е започнала кариерата му.

През първите две десетилетия от съществуването на фестивала, дори и холивудските звезди са вписани във вихъра на политическите драми. През 1957-ма година французите заплашват с бойкот, ако на Берлиналето се покаже филмът на Стенли Кубрик, изобличаващ действията на френския генералитет по време на Първата световна война.

През 1970-та година Берлинале изживява истинска драма

В програмата е включен филма "О.К" на германския режисьор Михаел Ферхофен, който показва истинската история на виетнамско момиче, изнасилено от американски офицер. След светкавичната реакция на "отговорни" американски лица, сред които и председателят на журито, филмът е отстранен от състезателната програма. Последвалите яростни дискусии довеждат до разпад на журито. Фестивалът е прекъснат - за пръв и последен път в съществуването си досега.

Източноевропейските държави го бойкотират от самото начало. През 60-те организаторите на Берлиналето все пак предприемат опити за разтопяване на ледовете в културния живот на политически непримиримите врагове. Първият съветски филм е включен във фестивалната програма едва през 1974-та година. Година по-късно се появява филм от ГДР и кой би могъл да предположи - руснак в журито!

И макар че през последните години на Берлиналето рядко се чува за българското кино, в журито на фестивала е имало и българин - режисьорът Георги Дюлгеров. Освен това неговият филм "Авантаж" е спечелил Сребърна мечка на фестивала през 1978-ма година.